Факти от България

Неинформираните родители в България, все още широко използват, остарели и неефективни „методи” за възпитание чрез пасивна и активна форма на насилие. Трудния социално-икономически преход в България и скорошната финансова и икономическа криза, упражняват допълнителен социален и икономически натиск върху семействата и увеличават още повече чувството на неадекватност и безпомощност на родителите, като по този начин се увеличават и броя на бебетата и децата жертви или застрашени от насилие, телесни повреди, дългосрочни увреждания и налагането на принудителни дисциплинарни методи, които нарушават достойнството на детето.

Проблемите с насилието над бебетата и децата може да започне още от първите дни на живота им.

Необучени родители, под влиянието на изтощението, лишаването от сън и чувството на безпомощност, може неволно да причинят синдрома на раздрусаното бебе или синдрома на внезапна детска смърт.

Отделите “Закрила на детето” в общините са регистрирали 2155 случая на насилие за 2010 г. (и 1404 за първото полугодие на 2011г.), като 81% от пострадалите са малчугани, които живеят в семейна среда. Психиатри обясниха, че не са малко случаите на т. нар. синдром на раздрусаното бебе (СДБ). Неинформираността и липсата на обучение за това как да успокоят плачещото бебе, ако причината не е глад, жажда, студ, мокър памперс или болка може да предизвика чувство на некомпетентност и физическо изтощение у родителите.

Дълбоката умора, която родителите изпитват, когато децата им спят лошо е много сериозен проблем. Лишаването от сън може да предизвика депресия, болест, семейни конфликти, затлъстяване и най-важното може да доведат до деморализарани действия от страна на родителите и използването на насилие върху бебета.

В България има много малко информация и недостатъчно изследванията за синдрома на раздрусаното бебе и неговото предотвратяване, но има много изследвания, направени в САЩ, Великобритания и Франция, които са довели до заключението, че най-честата причина за смъртните случаи при бебетата и малките деца се дължат именно на раздрусването.

Изследвания на Световната здравна организация показват, че 20% от бебетата умират от синдрома на друсаното бебе (СДБ). При оцелелите деца, нараняванията водят до дългосрочни увреждания и инвалидизация, включително частична или пълна загуба на зрение, увреден слух, припадъци, церебрална парализа, нарушения при сукателния и гълтателния рефлекс, умствена изостаналост, аутизъм, когнитивни увреждания, поведенчески проблеми и състояния подобни на постоянна кома. Жертвите на СДБ са на възраст от няколко дни до пет години и обикновено инцидентите са предизвикани от плача на бебето.

Продължително кърмене

Друг проблем в България е процентът на продължително кърмещите майки в България, който е нисък. Последните проучвания, показват, че при изписването си от родилния дом 91% от новородените българчета се кърмят, на втория месец обаче този процент спада на 66. При 3-месечните бебета процентът на изключително кърмените (без даване на вода и без заместител на кърмата) е едва 14.6, а 50.8% са на смесено хранене (майчино мляко плюс заместител).

„Изводът е, че на мнозинството от майките не им липсва желание, но след старта много от тях се сблъскват с трудности, които не успяват да преодолеят.” твърди доц. Ваня Недкова – председател на Националния комитет по кърмене. Сред главните призвани да мотивират кърмачките и да ги уверяват, че усилията си струват, са лекарите. Някои от тях обаче все още дават противоречиви съвети. През 2010 г. е проведено проучване сред общопрактикуващите лекари в гр. Плевен, което показа, че 68% от тях препоръчват кърменето, но едва 40% съветват майката да избере изключителното кърмене до 6-ия месец. Останалите препоръчват да се дава вода, а някои от тях застъпват и ранното включване на сокове.

През 1997 г. България се присъединява към инициативата на УНИЦЕФ и СЗО „Болници – приятели на бебето” и поема ангажимента да изпълнява т.нар. „10 стъпки” към успешното кърмене. Непрестанните болнични реформи обаче, както и липсата на оборудване и на средства за обучение на медицинския персонал забавят процеса. Днес има много болници, които се наричат „Приятели на бебето”, но според проучване на РИОКОЗ и УНИЦЕФ едва 4.6% от новородените у нас се поставят на гърда още в първите минути (до час) след раждането. А това е една от 10-те стъпки и доказано средство за стимулиране на лактацията. (Данни на Националния комитет по кърмене).

Насилие над деца

Дори леките шамарчета, дърпане на ухото и обидите като „пикльо” или „лигльо” са форми на насилие

Статистиката сочи, че почти 70% от децата в България са системно удряни у дома, което превръща две трети от българите в неволни насилници, които възпитават потенциално агресивно бъдещо поколение с отклонения във физическото и психическото развитие, соматични заболявания, личностни и емоционални нарушения и и като цяло забавя развитието на детето.

68% от българите биха ударили шамар или издърпали ухото на детето си с възпитателна цел. Дори и хората с висше образование одобряват прилагането на такива мерки на „минимално насилие”. Това показва допитване от 2011 г. на НЦИОМ (Националният център за изучаване на общественото мнение).

От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото “минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.). Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има “двоен морал”. От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето.

Според изследване на Института за социални дейности и практики от 2010 г., боят е едно от най-предпочитаните средства за възпитание на децата у нас. Всеки трети българин от анкетираните твърди, че в последните 10 години насилието все по-често се използва спрямо малчуганите в семейната среда. 60 на сто пък смятат, че родителите все по-често неглижират децата си и ги лишават от основни грижи. Едва един на десет българи са на обратното мнение.

Виковете и обиждането пък са чест елемент в отношението на големите към малките. Най-честото наказание за непослушните деца пък било подлагането им на критика. Родителите в голяма част от случаите повишавали тон на малчуганите. Сред предпочитаните физическите наказания били шамарите и напляскаването.

Гореизборените факти показват липсата на информираност и осведоменост сред българските семейства и продължаващото използване на методи на възпитание, които приемат за допустимо насилието над деца. Обучението на родители на практични и лесни за използване техники, които са доказали, ефективността си ще намали рискът от използването на насилие. Някои организации полагат усилия в обучението на родители, но повечето инициативи са насочени към родителите, които активно търсят информация.

Трябва да се направи по-мащабна кампания насочена към широката общественост. Освен това, инициативи за предоставяне на информация, образование и обучение трябва да се насочат и конкретно към ромите и икономически маргинализираните групи. Пространствената сегрегация на ромите и други икономически маргинализирани групи, липсата на инфраструктура, като общностни центрове и др. ги лишава от възможности за достъп до информация и образователни програми, които биха могли да подпомогнат родителите. От друга страна стреса породен от бедността и нищетатата, може да доведе до допълнително усещане за безпомощност, което може да бъде допълнителна причина за прилагането на нездравословни практики при отглеждането на новородени и деца.

Тези факти, могат да бъдат променени. Въпрос на информираност и приложението на практични и лесни техники, даващи бърз резултат, за справяне с безсилието на родителите във възпитанието на подрастващите. Решение има. Едно от тях, най-практичното, ни дава д-р Харви Карп. Въпрос на популяризиране и обучение!

Източници:

1. Доклад-експертиза „Превенция на телесното наказание за най-малките деца в България”, Сдружение Институт по Социални дейности и Практики, www.sapibg.org
2. Възпитават ли шамарите?, излъчено на 13.03.2012 http://tv7.bg/dobro-utro
3. Българите още възпитават с шамари и дърпане на уши, http://inews.bg
4. „Кърменето в България?” от Сандра Керелезова, бр. 182: http://www.9m-bg.com
5. “A framework and strategy for understanding and resolving colic”, published 01.02.2004, Contemporary Pediatrics, Contemporary Pediatrics® Archive
6. Институт по Социални Дейности и Практики http://sapibg.org/attachments/article/1096/omnibus_violence_bulgaria.pdf
7. http://www.sapibg.org/attachments/article/484/Expertice%20Child%20victimization.pdf

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!