December 1, 2017 | Сдружение „Бебе и дете" - щастливи деца и родители

Как да се грижим за новородени близнаци?

Новородени близнаци Само можем да си представим колко щастливи и развълнувани трябва да са семeйствата на близнаци. Също знаем, че сигурно чувстват и други неща…като умора, например! За да им помогнем да си починат малко повече през първите няколко главозамайващи седмици с новородените бебета, се консултирахме с някои от любимите ни експерти в грижата за бебето: д-р Харви Карп, автор на „Най-щастливото бебе в квартала“, Шерил Лейдж, автор на „Двойно вдъхновение: съвети от живота за периода от бременността до първата година“ и д-р Уилям Сиърс, автор на повече от 30 книги за родители, включително и на „Книга за бебето“. Ето какво препоръчват те:

1. Приспете ги с повиване и бял шум. “Повивайте новородените близнаци плътно“, съветва д-р Карп, чийто пет успокояващи техники – повиване, поставяне по корем/настрани, сучене, шъткащи звуци и люлеене – са били животоспасяващи за много майки. „Използвайте бял шум. Най-добрият звук е този от утробата. Намерете го на диск и го пускайте да звучи по цяла нощ.“ Една от ползите на тази техника е, че ще даде възможност на родителите да се грижат за единия близнак, докато другият спи. Ще им помогне и когато пътуват. „Белият шум става слуховото плюшено мече“, обяснява д-р Карп. „С него се създава приспивен механизъм, който могат да използват когато пътуват, за да приспят бебетата си където и да отидат.“ За родителите на близнаци, особено ако са родители и на други деца, които се нуждаят от грижи, умението да успокоят близнаците е изключително важно.

2. Създайте режим, който Ви върши работа. „Всяко семейство трябва да намери родителски практики и философии, които им вършат най-добра работа още в първите дни, седмици и месеци на новородените близнаци“, казва Шерил Лейдж, чийто близначки Дарън и Сара са на 6 г. Като много близнаци, Нокс и Вивиан са родени малко по-рано от очакваното, а лекарите често поставят по-малките близнаци на по-често хранене (например на всеки 2,5 – 3 часа в денонощието). Това се е случило и при Лейдж. Когато това е основата на режима, навлязохме в предсказуем порядък, който беше добър и за бебетата ни и за нас! За семейството ни едновременното хранене, последвано от сменяне на пелените и на двете бебета, след това време за събуждане, игра и стимулация и накрая подремване преди следващото хранене беше последователността, която работеше добре в къщата ни.“

3. Ако е възможно, хранете близнаците едновременно. Според личния опит на Лейдж „дали ще е кърмене или хранене с бутилка, да храним децата едновременно беше страхотно задружно занимание, както и средство за допълнителна 20-30 минутна почивка на всеки три часа. За нас, 10-20 минутните дремки, когато можехме да стигнем до тях, бяха животоспасяващи.“

4. И двамата родители могат да се грижат за близнаците. „Грижата“, казва д-р Сиърс, „ не е само хранене, но и гушкане, люшкане и т.н.“ Разликите между ролята на майката и на бащата са по-малко очевидни при близнаци, отколкото при едно дете. „Бащите се включват в грижите за детето по-рано и майките им позволяват това“, казва той. „Това изкарва бащите от родителските им черупки“.

5. Не се притеснявайте да помолите за помощ. Всичките ни експерти са съгласни, че никой родител на новородени близнаци не бива да се чувства зле от факта, че се нуждае от резервен чифт ръце в първите седмици. Или, както предлага д-р Карп, могат да използват люлка. „Това ще накара близнаците да се чувстват сякаш ги носят на ръце“.

Автор: д-р Харви Карп

Новородени близнаци, които си мислят, че са още в утробата <3

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

1
Share

Колики – незрялост на мозъка на бебето?

Незрялост мозък бебе Когато учех медицина, ни преподаваха, че коликите са проблем на червата. Скоро след това, обаче, тази теория беше изместена от идеята за…незрялост на мозъка. Откривайки все повече за нервната система на бебетата, започнахме да вярваме, че коликите са резултат от прекомерната стимулация на мозъка от всички нови преживявания на бебето след раждането.

Удивителният мозък на бебето Ви – умствени способности, с които бебето Ви е родено

Представете си, че тръгвате на много дълго пътуване, но можете да вземете само един куфар. А сега си представете, че куфарът Ви е …много мъничък. Може да ви се струва смешно, но точно такава е ситуацията, в която е било бебето Ви преди да се роди. Трябвало е да избере само най-необходимите мозъчни способности, които са му нужни след напускането на защитената среда в утробата. Освен това е трябвало някак си да побере всичко това в малкия си мозък.

Ако можехте да му помогнете да си приготви багажа, кои способности бихте сметнали за толкова важни, че да му кажете „Не тръгвай без това“? Да ходи? Да се усмихва? Да казва „Обичам те, мамо“?

Оказва се, че за милиони години, майката природа е избрала 4 незаменими инструмента за оцеляване, които внимателно да помести в мозъчето на бебето, което в утробата е голямо колкото ябълка. Те са:

1) Команден център за поддържане на живота – умението за поддържане на кръвното налягане, дишането и т.н.

2) Рефлекси – десетки важни автоматични действия, които помагат на новородените да правят неща като кихане, сучене, преглъщане и …плачене. Бебетата се раждат с около 70 рефлекса един от които е Успокояващия рефлекс!

3) Ограничено управление на мускулите и сетивата – след като бебетата могат да дишат и да се хранят, тези ограничени способности им позволяват да докосват, да вкусват, да се оглеждат и да комуникират със света.

4) Контрол на състоянието – след като бебетата започнат да комуникират със семействата си и вълнуващия нов свят, контролът на състоянието им позволява да включат вниманието си (за да гледат и за да учат) и да го изключат (за да се възстановят и да заспят).

Контрол на състоянието – способността на бебето Ви да допусне света до себе си…или да го изолира.

Състоянието е свързано с това доколко бебето Ви е будно или заспало. С други думи – степен на будност. Състоянията се променят от дълбок сън през лек сън до раздразнителност и накрая – пищене. И точно в средата им стои най-вълшебното състояние от всички – спокойното бодърстване. Лесно е да се каже кога бебето Ви е в такова състояние – очите му са ясни и отворени, лицето му е мирно и спокойно докато изучава гледките наоколо.

Поддържането на спокойното бодърстване без рязко преминаване в други състояния е една от най-ранните задачи, които трябва да изпълни мозъка на бебето Ви. Способността му да спре да плаче, да стои будно или заспало, се нарича контрол на състоянието. Харесва ми да оприличавам контрола на състоянието на дистанционното управление на Вашето бебе. То му позволява да обърне внимание, ако нещо по телевизията е интересно, да „сменя каналите“, когато се отегчи и да изключи предаването напълно, ако то започне да го изнервя или е време за сън.

Много новородени имат чудесен контрол на състоянието. Тези бебета, тип „мога да се справя сам“, се съсредоточават силно върху нещо за кратко и могат да отклонят вниманието си, когато си поискат. Те са „самоуспокоители“, които се носят между съня, будното състояние и плача със спокойствие и грация. Тези бебета обикновено “нямат колики”.

Знам, че е лесно да загубите увереност, когато бебето Ви не спира да пищи, но моля Ви, не се предавайте. Само след няколко месеца усъвършенстваният контрол на състоянието ще спаси и двама Ви.

При положение че повечето бебета имат слаб контрол на състоянието, въпросът как този тип мозъчна незрялост може да накара някои бебета да плачат безутешно с часове, остава. Отговорът на този въпрос може би се крие в две често срещани ситуации, на които бебетата ни са подложени всеки ден, а именно – свръх- стимулация и недостатъчна стимулация.

„Помощ…светът е твърде голям!“ – Как свръх-стимулацията предизвиква плач

Всички можем да си представим какво е да си свръх-стимулиран. А бебетата се сблъскват с поток от нови усещания. Като имаме предвид колко е вълнуващ светът, е цяло чудо, че не всички бебета са свръх-стимулирани! За щастие, повечето се справят чудесно с изолирането на света, когато им е нужно. Въпреки това, ако бебето Ви има слаб контрол на състоянието, дори и ниско ниво на активност би го тласнала към неистов плач. Може да започне да хлипа заради слабо дразнение, като оригване или силен шум, но след това така да се увлече от собственото си викане, че скоро да излезе извън контрол.

Такива бебета плачат защото са свръх-стимулирани…и след това заседнали в „режим на плач“. Ако някой можеше да преведе крясъците им на нашия език, те вероятно щяха да означават нещо като „Моля ви…помогнете ми… светът е твърде голям!“; „Помощ…залостен съм в гардероба“ – как недостатъчната стимулация предизвиква плач и раздразнителност у бебето.

Представата, че бебето Ви иска да бъде оставено в тиха тъмна стая, е един от най-големите митове за новородените в нашата култура. За да разберете какво е покоят за бебето Ви, си представете, че сте работили в един шумен натоварен офис в продължение на 9 месеца. Една сутрин отивате на работа и се оказвате съвсем сами. Няма глъчка, телефонен звън и суматоха. Само тихият рев на някой камион, преминаващ по улицата навън. Тогава разбирате, че са Ви заключили. След малко, спокойствието започва да ви изнервя. Започвате да ходите напред-назад и да си мърморите, а после губите контрол и почвате да крещите „Изкарайте ме оттук!“

Независимо дали ви се вярва или не, тази сцена много прилича на начина, по който бебетата усещат света, когато се приберат от болницата вкъщи. Въпреки че нашата представа за идеалната детска стая е място, където малкото ни ангелче спи в блажено спокойствие, новороденото се чувства сякаш е залостено в гардероба.

Колкото и странно да звучи, бебето Ви не иска / не се нуждае от спокойствие и тишина. Това, за което копнее са пулсиращите ритми, които постоянно са го обграждали в утробата. Всъщност, недостатъчната стимулация и покоят в домовете ни може да подлуди бебето ни не по-малко отколкото свръх-стимулацията.

Незрялостта на бебешкия мозък със сигурност има влияние върху онова, което тласка бебетата към коликите, но със сигурност не обяснява всичко.

Автор: д-р Харви Карп

Незрялост мозъка на бебе | развитие на бебешкия мозък | нервната система на бебетата| рефлекси бебе | бебешки мозък

3
Shares

Безопасно повиване на бебе

Повиването на бебето може да помогне за успокояването и удължаването на съня му. Научете се да повивате безопасно.

Пелените за повиването на бебетата трябва да са квадратни и поне метър на метър дължина.

Безопасност!!!

Внимавайте пелените и одеялата, които използвате да са много добре втъкнати. Всякакви невтъкнати крайчета, могат да бъдат опасни. Не оставяйте при бебето възглавници, одеалца, играчки и други предмети, които да представляват опасност от задушаване.

Бебето трябва да се храни между 8-12 пъти на ден, дори когато е сънливо.

Изключително важно е бебето да е стегнато повито и да няма свободни краища на пелената, в които да се омотае. Винаги, когато повивате бебето се уверете, че то не може да се разповие само и не го оставяйте без наблюдение.

Внимавайте за прегряване на бебето особено през топлите месеци от годината.
През лятото прегряването е проблем. Когато повиваме бебето, е изключително важно да използвате леки и дишащи платове. Памукът и муселинът са прекрасни материи. Когато е много горещо можете да повивате детето голо, само по еднократни/многократни пелени. Също, така можете, да разповиете само крачетата, за да дишат. Внивамайте ръцете да са стегнато повити и да няма свободни краища на пелената.

За да проверите дали на бебето му е горещо, докоснете врата и ушите му. Ако те са топли или потни, или ако челото е потно, бебето трябва да бъде разхладено и разповито.

Странична/коремна позиция

Главата на новороденото бебе, винаги, трябва да се придържа. Страничното / коремно положение е най-добрият начин да се успокои плачещото бебет, но за сън, винаги слагайте бебето да спи по гръб.

След препоръката на Американската педиатрична асоциация през 1992 година, бебетата да не се поставят да спят по корем, а само по гръб, Синдромът на внезапна детска смъртност е намалял с около 40%.

Повиването в 5 стъпки:

безопасно повиване

Какво се случва по време на бременността? Поглед отвътре.

бебето в утробата, поглед отвътре В много отношения бебето, което се развива в утробата Ви, е шампион.

Помислете: то расте невероятно бързо – наддава около 200 гр. на седмица. Вече чува, вижда, усеща вкус, диша, учи и разбира се – храни се. Това безспирно хранене се случва не само когато Вие ядете, (тогава бебето се наслаждава на пълна гама от вкусове, които поема чрез околоплодните води) но и между храненията Ви – всъщност, бебето се храни всяка секунда!

И като всеки истински шампион извън сезона, то живее в лукс. Прекарва по-голямата част от времето си в спане и сънуване, дълбоко умиротворено от постоянната, успокояваща, омайна симфония от усещания в утробата Ви. Неопитните родители често се изненадват, когато научат, че силният свистящ звук, който бебетата чуват в утробата, всъщност е по-силен от звука на прахосмукачка и е успокояващ като шума на морските вълни.

Интериорът също е доста добър. Бебето е опаковано идеално като малка безценна перла: постоянна топлина, сатенени стени, успокояващо полюшване и копринена, но силна мембрана, която го обгръща. И като бонус – деликатният трудолюбив шампион получава безспирно послание от мускулестите стени на утробата Ви с всяка Ваша стъпка. И то не леко!

Освен цялата тази защита, която природата е създала за мъничето Ви, Вие самите правите какво ли не, за да го предпазите по време на бременноста си: храните се здравословно, избягвайки токсините, които могат да навредят на тялото и мозъка на бебето, като лекарства, алкохол и цигари (между другото, ако все още пушите, сега е идеалният момент да откажете цигарите – заради Вас и заради бебето Ви, чийто нежни дробчета и кръв го правят податливо на инфекции, астма, дори рак и смърт по време на сън, когато е изложено на тютюнев дим). И разбира се, уверете се, че се пазите от опасни химикали, като пестициди и изпарения от боя.

За щастие, все още имате няколко години преди да се наложи да приготвяте вкусен обяд за детенцето си в училище, но някак си вече упражнявате това в последните месеци от бременността си чрез чудотворната плацента. Освен че доставя на бебето Ви всяка малка молекула, която изгражда плътта, костите и мозъка му, плацентата осигурява страхотния обяд, с който то ще се храни, зареждайки тялото му с допълнителни калории, антитела и други ценни хранители късчета, които ще му помогнат да расте.

Разглеждайте плацентата си като помпа, която пълни бебето Ви с жизнено необходими антитела, както се пълни автомобилен резервоар! И то не с какво да е гориво, ами с най-доброто! То ще му помогне да пътува по-здраво напред в живота (почти през цялата му първа година). Тези антитела не са пълна защита от всичко, но все пак въоръжават детето срещу редица болести – от шарка до хепатит.

Автор: д-р Харви Карп

2
Shares

Предпазни мерки за бебета

Успокояването на плачещото бебе може да бъде предизвикателство. Как безопасно да изпълняваме пет техники за успокоение?

1. Повиване
Избягвайте прегряването на бебето и одеяла, които не са добре втъкнати. Не забравяйте, че трябва да будите детето и да го храните по 8-12 пъти на ден.

През лятотопрегряването е проблем, когато повиваме бебето, така че е много важно да използвате лека, дишаща материя. Платове като муселина са чудесни, а също така се уверете, че като повивате детето, то не е облечено с още един слой дрехи (т.е. трябва да бъде само по пелени). Ако температурата в стаята все пак Ви изглежда висока, може да включите вентилатор, за да поддържате стаята хладна. Все пак, много е важно да наблюдавате бебето и да следите да не прегрее. За да проверите дали не му е горещо, пипнете вратлето и ушите му. Ако те са топли или потни, или ако челото е потно, бебето трябва да бъде разхладено.

2. Странично/коремно положение
Винаги да се придържа главата на новороденото. Страничното / коремно положение е най-добрият начин да се успокои плача на бебето, но винаги слагайте бебето да спи по гръб.

3. „Шшш”
Източникът на белия шум от сешоар (или друг електрически уред) трябва да бъде не по-малко от 2 метра от детето. Шумът трябва да е равен по-сила на плача на бебето.

4. Люлеене
Никога не разклащайте бебето когато сте разстроени или неудовлетворени. Ако сте разстроени, защото бебето плаче, първо спрете и се успокойте. Когато бебето е в люлка, се уверете, че е обезопасено с колан и е облегнато назад. Движенията при люлеене са бързи, но с малка амплитуда и главата винаги остава в права линия с тялото. Внимавайте да не раздрусате бебето и да причините синдрома на раздрусаното бебе.

5. Сучене
Избягвайте объркване на зърното с други обекти. Не се препоръчва използването на биберони и шишета, докатокърменето не тръгне безпроблемно. Можете да опитате биберон най-рано след 2-та седмица и бутилки едва след 3-тата седмица. Уверете се, че зърното или накрайника на биберона / шишето са чисти. Да не се потапят зърната или накрайниците в сироп / мед. Никога не прикачвайте биберона с връв или панделка за бебето.

6. Сън
Бебето трябва да спи само по гръб. Премахнете всякакви свободни завивки и възглавници от мястото, на което спи. Не го поставяйте да спи на водно легло, възглавници, диван или мека повърхност. Ако спите заедно с бебето, имайте предвид всички важни съвети за безопасност.

Ако родителите имат медицински въпроси или са притеснени за бебето, трябва да се консултират с лекар.

Автор: Д-р Харви Карп

1
Share

Защо плаче бебето?

Когато забременяхте как си представяхте майчинството?

Чували сте, че е трудно, но не си го представяхте чак толкова трудно, нали?

Сигурно сте си мечтаели за едно малко пухкаво ангелче, което спокойно спи в бебешкото легълце, гука и Ви се усмихва когато е будно. А какво получихте? Едно ревящо бебе, което не Ви оставя и минутка спокойствие.

Когато бебето се роди, то трябва да напусне спокойствието и удобството на утробата, в която е прекарвало 24 часа на денонощие. Какво е вътре в утробата? Tясно, бебето е напълно обгърнато от матката, люлеещо усещане при всяко движение на майката и шума на кръвта в артериите, който е по-мощен от шума на прахосмукачка (така наречения бял шум). Решението на непрестанния плач на бебетата (познат и като „колики”), за който няма реална причина (глад, студ, мокър памперс, болка и др.) е да се имитират усещанията от утробата:

Пет успокояващи техники за щастливи бебета

Повиване: плътното увиване на новородените с ръцете надолу (за доносени бебета), избягване на свободни одеяла и прегряване.
Сучене: на гърда, пръст или биберон (съветваме кърмещите майки да не дават биберони докато кърменето тръгне безпроблемно, за да се избегне объркване със зърното, избягвайте каучуковите биберони, тъй като те могат да отделят вредни вещества).
Силен бял шум: Произнасяне на звука „шшш“, със същата сила, с която плаче бебето.
Настрани / по корем: поставянето на бебето на една страна или по корем (само за успокояване, а не за сън).
Люлеене: ритмично люлеещо движение (като потрепване) Използвайте тези техники, но правилно. >> Предпазни мерки

Нямаше ли да е забавно бебета да се родят и да се смеят, вместо да плачат?

Щеше, разбира се, но има две много добри причини, поради които новородените могат да реват с всички сили, но не могат да се смеят. Първо, да плачеш е по-лесно, отколкото да се смееш. Изисква по-малко координация, защото се издава един продължителен звук след всяко вдишване. Смехът, от друга страна, е серия от бързи кратки звуци, нанизани като перли на един единствен дъх. И докато смехът е полезен в социалната игра когато бебето поотрасне, плачът е жизнено важен за ежеминутното му оцеляване от първия ден. Майчинство, ревящо бебе, бял шум, повиване, сучене, настрани по корем, люлеене. Бебетата се раждат с рефлекс за плач, а не за смях.

Как да сме успешни в кърменето?

Кърменето в 10 стъпки:

В помощ на кърмещите майки:

Ла Лече Лига Комитет за подкрепа за кърмене

1
Share

Обидни думи и начин на говорене с малкото дете

Няма родител, който със събуждането си сутрин да мисли как да нарани самоувереността на своето дете с насмешка и сарказъм. Затова винаги съм изненадан да видя родители, използващи обидни думи като „пикльо“ или „лигльо“ когато говорят с децата си – думи, които не биха разрешили друг да използва за детето им.

Често, без да мислим, от устните ни се изплъзват думи на гняв …може би повтарящи обиди, хвърлени по нас отдавна. (Спомняте ли си дали са Ви наричали с обидни думи като малко дете? А това предизвиква ли все още чувства на яд и болка у Вас?)

Словесните атаки могат да оставят белези като рани от нож, заличавайки сто прегръдки и отключвайки чувства на безполезност. Гневният или отвратен тон на гласа е нещо, което дори едногодишно дете намира за обидно, а истинските обидни думи стават все по-раняващи за детето около двегодишната му възраст, защото тогава то е свръхфокусирано върху думите и за него е много важно какво мислят другите.

Помнете, че като посланик, Вие изграждате дългосрочни взаимоотношения. Можете ли да си представите един дипломат да каже на един крал „Толкова си глупав!“ или „Млъкни!“? Дипломатите пазят самообладание и поддържат тон на уважение дори когато са ядосани, защото знаят, че днешният враг, е утрешен приятел. Така че, когато малкото Ви дете направи нещо, което наистина Ви ядосва, пропуснете викането и обидните думи и вместо това му кажете как сте се почувствали заради постъпката му: „Счупи любимата ми рамка за снимки и мама е ядосана, ядосана, ядосана!“

За щастие, комплиментите и милите думи също се помнят дълго. Затова предлагам няколко съвета как да замените лошите етикети, които нараняват детето Ви с описания, които формират характера му. Това е един от най-хубавите дарове, които можете да му дадете. Време е за играта, която наричам „Преобразувай това име!“ Вижте дали можете да замените всеки „етикет, който наранява“ с едно от „описанията, които помагат“.

Етикети, които нараняват	Описания, които помагат
Властен	Лидер
Непослушен	Смел
Превъзбуден	Енергичен, оживен, пламенен
Любопитен	Любознателен
Капризен в яденето	С изискан вкус, знае точно какво харесва
Срамежлив	Внимателен, мисли преди да действа
Муден	Разсъдлив, внимателен
Инат	Отстояващ правата си
Лигльо	Прям

Автор: д-р Харви Карп

Словесни атаки | родителски гняв | словесно насилие | ядосан родител | словесна агресия

Вкусовите рецептори на Вашето дете: Как да се справите с капризите в храненето?

„Д-р Карп, кълна се, че той се храни с въздух. Яде по един сухар на ден!”. Това е Шана, майка на двегодишния Дани.

Ако имате малки деца, то тогава храненето, храненето и пак храненето е било голямото Ви задължение в продължение на много време. Ние всички се чувстваме като прекрасни родители, когато децата ни си облизват чиниите.

Въпреки това, голяма част от малките деца упорито отказват каквато и да е храна различна от сухари, крекери, макарони със сирене, както и хляб с масло. Не приемайте тези капризи лично; тази непреклонност е съвсем естествена и често срещана при децата на тази възраст. Отделете малко време да прочетете някоя книга за храненето или се посъветвайте с лекаря си относно количеството на хранителни вещества, от които се нуждае Вашето дете и проследете колко храна приема за период от една или две седмици, за да видите дали приема достатъчно.

Повечето деца имат нужда от по-малко отколкото си мислим, и техният отказ обикновено няма нищо общо с нашето готвене. Ето и четири причини, поради които малките деца отказват да се хранят:

Не са гладни: Малко след първия си рожден ден, изведнъж детето започва да наддава на килограми доста по-бавно. И до 18 – 24 месец много деца стават „тревопасни животни”, които предпочитат честите и бързи похапвания на крак пред сериозните и основни хранения.

Времето за хранене е игра: За Вашето дете храненето е също толкова време за игра или научни експерименти колкото е и време за хранене.

Зеленото не е вкусно: Умно е да се харесва червеното и да се избягва зеленото. Червеното е сигнал за зрялост, сладост, за нещо, което е безопасно за ядене. Зелените храни са често горчиви и неузрели. (Дори близалките – децата почти всеки път избират червените пред зелените!)

Темпераментните вкусови рецептори: Някои деца просто са си свръхчувствителни по рождение. Те мразят грубите дрехи, силните шумове и силните вкусове.

Някои родители избягват битки, които не могат да спечелят. Така че вместо да се опитвате да насилвате Вашето дете да яде нещо, което то не иска, можете да избегнете конфликта като скриете нежеланото от него нещо в храната, която то харесва или да намерите печеливш компромис.

Свързване чрез уважение. Говорете със своето дете за нежеланието му да се храни, така че то да знае, че Вие го разбирате.

Изтъквайте доброто у другите. Обяснете на своето дете какво има в чинията му, когато сте на ресторант. Канете по-големи деца на гости у Вас на обяд или вечеря. Малките деца обичат да имитират другите, особено малко по-големи от тях деца.

Печеливш компромис. Състезавайте се да видите кой ще изгризка най-бързо броколите – „тези малки дръвчета”.

Предлагайте варианти („Колко грахчета да ти дам, две или три”?) и предложете печеливш компромис („Изяж едно зелено бобче и ще получиш още едно пържено картофче. Изяж още две зелени бобчета и ще ти дам да изядеш всичките останали пет пържени картофчета!”). Ако детето упорства и изяде само малка част от бобчето, Вие трябва да му дадете парченце от пърженото картофче, тъй като това определено е една малка стъпка в правилната посока.

Обратна психология. Когато Вашето дете се пресегне за парче броколи, първо му позволете да си хапне само малко парченце. Кажете, „В никакъв случай! Мама ги иска всичките … те са дръвчетата на мама.” Когато Вашето детенце си изяде парченцето, престорете се на обиден и кажете: „Хей, това си е мое … ти ми изяде броколито!”

Искате още съвети за това как да преодолеете дори най-трудните предизвикателства, предоставени Ви от Вашето дете. Вижте тези съвети в действие в книгата „Най-щастливото дете” – ръководство за родители – бестселър, който предлага успешни техники за успокояване на бурни избухвания, за предотвратяване на истерични кризи, преди да са започнали, и то с изумителни резултати: По-малко крясъци, повече сътрудничество и уважение, и Вие ще прекарвате повече щастливи мигове с Вашето дете, изпълнени с любов и разбирателство.

Автор: д-р Харви Карп

Детските истерии и дали трябва да бързаме да оправим нещата?

Когато нашите деца са разстроени, ние често ги прекъсваме с различни коментари, докато се оплакват, за да ги накараме да се чувстват по-малко разстроени – да видят „светлата страна” – като „Не е чак толкова зле” или „Нищо ти няма”.

Съвсем естествено е да искате да успокоите разстроеното си дете, да искате да оправите нещата. Но когато малкото човече е разстроено или е изпаднало в истерия и се тръшка, ако веднага му кажете „Всичко е наред!”, това може само да влоши нещата. Така че, кажете ли „всичко е наред” (и особено, ако го повтаряте отново и отново), за Вашето дете това ще означава, че Вие искате от него да се държи така, сякаш е щастливо, дори и когато то не е. Това означава, че то трябва да потисне чувствата си дълбоко в себе си, а това с абсолютна сигурност „не е наред”.

Не ме разбирайте погрешно. Като родители, ние често трябва да успокояваме децата си и да им помагаме да се справят с пристъпите на фрустрация и разочарование, но запазете успокоителните думи за момента, след като с уважение сте показали, че приемате чувствата на Вашето дете (опитайте „Техниката на ресторантите за бързо хранене”, описана в DVD-то и книгата „Най-щастливото дете в квартала”).

След като детето Ви започне да се успокоява и да се чувства по-добре, тогава ще започне да се радва, че му казвате, че всичко е наред. Разбира се, ако Вашето дете го боли нещо или ако е изплашено, Вие веднага трябва да се намесите и да му помогнете. Но помнете: малките деца не са нежни цветя, които трябва да бъдат предпазвани от всички фрустрации. Предизвикателните ситуации могат, всъщност, да направят Вашето дете по-силно и по-устойчиво. Както казва Уенди Могъл, в своята книга „Благословията на ожуленото коляно”, в страданията на едно дете има и нещо добро – те засилват способността на детето да се справя с неизбежните фрустрации. Както фермерът трябва да изоре своята нива, преди да започне да сее, така и родителите трябва най-напред да „отразят” чувствата на своето дете (и да изчакат да се уталожат), преди да започнат да го успокояват.

Също така, не се намесвайте твърде бързо, опитвайки се да отвлечете вниманието на Вашето дете по средата на истеричния му пристъп. Също както успокояването, така и отвличането на вниманието, е прекрасно – но само, след като Вашето дете е започнало да се уравновесява.

Автор: д-р Харви Карп

Тайната на общуването

Как открих тайната за прекратяването на истериите, увеличаването на търпението и прекрасното общуване с малки деца?

Къде изчезна Вашето бебе?

Един ден Вие люлеете едно малко новородено в обятията си, цялото родителство се простира пред вас. И след това, преди да се усетите, Вие живеете с едно съвсем ново същество – по-сладко от всякога, но в следващия момент се оказва, че то е със собствено мнение, инати се, и е бързо като светкавица.

Добре дошли в света на малкото дете! Да отглеждаш малко дете е една от най-големите радости на това да си родител. Нищо не може да се сравни с това едно дете на една, две или три години да Ви помогне да видите света по един нов чудесен начин: буболечките в тревата … формите на облаците … „замъците” в купчината пясък. Малките деца са изпълнени с любопитство, вълнение и неустоим чар.

Kакто всеки родител с малко дете знае обаче, емоционалният климат може да се промени много бързо. В един момент всичко е потънало в блаженство. В следващия – БАМ! Децата плачат, пищят, изпадат в истерия (често на най-неудобните места).

Нищо чудно, че има стотици книги по темата, които се опитват да научат родителите как да накарат децата си да се държат добре. За щастие, употребата на грубо физическо наказание като инструмент за усмиряване до голяма степен вече не се използва и е заместен от по-мек и по-любящ подход. За нещастие обаче, търпеливото обяснение и уважителните думи
често се провалят, когато се стигне до утешаването на малки деца, изпаднали в истерия.

През следващите няколко години, една от Вашите най-важни задачи като родител ще бъде да научите детето си на добри обноски: ще го учите да казва „моля” и „благодаря”, да изчаква реда си и да пишка в гърнето. В началото на моята кариера научих, че стигне ли се до този процес на „култивиране”, очевидните техники за отвличане на вниманието (Хей, виж тази играчка!”) и емпатия („Знам, че мразиш …, но … ”) често просто рикошират от изнервеното дете. Именно тогава ми хрумна следното:

Малките деца на разсъждават като големите деца … така че защо да говорим с тях както разговаряме с техните батковци и каки?

Когато едно малко дете се разстрои, центъра в мозъка, който контролира езиковите способности, логиката и търпението, буквално изключва. Нищо чудно, че то се трансформира в нетърпелив и ирационален Конан Варварина. Изпробвах нова теория и започнах да говоря с малките си раздразнителни пациенти по един по-простичък, по-примитивен начин (като например Тарзан или Бам-Бам от Семейство Флинтстоун).

С изумление установих, че често ми се отдаваше да ги успокоя, а дори и да си издействам няколко усмивки, за по-малко от минута!

В DVD-то и книгата „Най-щастливото дете в квартала”, уча родителите на редица високо-ефективни методи за развиване на търпение, сътрудничество и уважение при деца от 8 месеца до 4 -5 години.

Ще се радвате да видите колко бързо можете да подобрите поведението на вашето дете, както и да стопирате пристъпите на истерия, преди те да са започнали. Преди да сте се усетили, крясъците ще са намалели, ще има повече сътрудничество, и повече време, изпълнено с щастие и любов, за Вас и вашето дете.

Автор: др. Харви Карп

Повиването в 5 стъпки:

Как да сме успешни в кърменето?

Кърменето в 10 стъпки:

В помощ на кърмещите майки:​

В помощ на кърмещите майки: