Когато нашите деца са разстроени, ние често ги прекъсваме с различни коментари, докато се оплакват, за да ги накараме да се чувстват по-малко разстроени – да видят „светлата страна” – като „Не е чак толкова зле” или „Нищо ти няма”.
Съвсем естествено е да искате да успокоите разстроеното си дете, да искате да оправите нещата. Но когато малкото човече е разстроено или е изпаднало в истерия и се тръшка, ако веднага му кажете „Всичко е наред!”, това може само да влоши нещата. Така че, кажете ли „всичко е наред” (и особено, ако го повтаряте отново и отново), за Вашето дете това ще означава, че Вие искате от него да се държи така, сякаш е щастливо, дори и когато то не е. Това означава, че то трябва да потисне чувствата си дълбоко в себе си, а това с абсолютна сигурност „не е наред”.
Не ме разбирайте погрешно. Като родители, ние често трябва да успокояваме децата си и да им помагаме да се справят с пристъпите на фрустрация и разочарование, но запазете успокоителните думи за момента, след като с уважение сте показали, че приемате чувствата на Вашето дете (опитайте „Техниката на ресторантите за бързо хранене”, описана в DVD-то и книгата „Най-щастливото дете в квартала”).
След като детето Ви започне да се успокоява и да се чувства по-добре, тогава ще започне да се радва, че му казвате, че всичко е наред. Разбира се, ако Вашето дете го боли нещо или ако е изплашено, Вие веднага трябва да се намесите и да му помогнете. Но помнете: малките деца не са нежни цветя, които трябва да бъдат предпазвани от всички фрустрации. Предизвикателните ситуации могат, всъщност, да направят Вашето дете по-силно и по-устойчиво. Както казва Уенди Могъл, в своята книга „Благословията на ожуленото коляно”, в страданията на едно дете има и нещо добро – те засилват способността на детето да се справя с неизбежните фрустрации. Както фермерът трябва да изоре своята нива, преди да започне да сее, така и родителите трябва най-напред да „отразят” чувствата на своето дете (и да изчакат да се уталожат), преди да започнат да го успокояват.
Също така, не се намесвайте твърде бързо, опитвайки се да отвлечете вниманието на Вашето дете по средата на истеричния му пристъп. Също както успокояването, така и отвличането на вниманието, е прекрасно – но само, след като Вашето дете е започнало да се уравновесява.
Автор: д-р Харви Карп
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!