„Д-р Карп, кълна се, че той се храни с въздух. Яде по един сухар на ден!”. Това е Шана, майка на двегодишния Дани.
Ако имате малки деца, то тогава храненето, храненето и пак храненето е било голямото Ви задължение в продължение на много време. Ние всички се чувстваме като прекрасни родители, когато децата ни си облизват чиниите.
Въпреки това, голяма част от малките деца упорито отказват каквато и да е храна различна от сухари, крекери, макарони със сирене, както и хляб с масло. Не приемайте тези капризи лично; тази непреклонност е съвсем естествена и често срещана при децата на тази възраст. Отделете малко време да прочетете някоя книга за храненето или се посъветвайте с лекаря си относно количеството на хранителни вещества, от които се нуждае Вашето дете и проследете колко храна приема за период от една или две седмици, за да видите дали приема достатъчно.
Повечето деца имат нужда от по-малко отколкото си мислим, и техният отказ обикновено няма нищо общо с нашето готвене. Ето и четири причини, поради които малките деца отказват да се хранят:
Не са гладни: Малко след първия си рожден ден, изведнъж детето започва да наддава на килограми доста по-бавно. И до 18 – 24 месец много деца стават „тревопасни животни”, които предпочитат честите и бързи похапвания на крак пред сериозните и основни хранения.
Времето за хранене е игра: За Вашето дете храненето е също толкова време за игра или научни експерименти колкото е и време за хранене.
Зеленото не е вкусно: Умно е да се харесва червеното и да се избягва зеленото. Червеното е сигнал за зрялост, сладост, за нещо, което е безопасно за ядене. Зелените храни са често горчиви и неузрели. (Дори близалките – децата почти всеки път избират червените пред зелените!)
Темпераментните вкусови рецептори: Някои деца просто са си свръхчувствителни по рождение. Те мразят грубите дрехи, силните шумове и силните вкусове.
Някои родители избягват битки, които не могат да спечелят. Така че вместо да се опитвате да насилвате Вашето дете да яде нещо, което то не иска, можете да избегнете конфликта като скриете нежеланото от него нещо в храната, която то харесва или да намерите печеливш компромис.
Свързване чрез уважение. Говорете със своето дете за нежеланието му да се храни, така че то да знае, че Вие го разбирате.
Изтъквайте доброто у другите. Обяснете на своето дете какво има в чинията му, когато сте на ресторант. Канете по-големи деца на гости у Вас на обяд или вечеря. Малките деца обичат да имитират другите, особено малко по-големи от тях деца.
Печеливш компромис. Състезавайте се да видите кой ще изгризка най-бързо броколите – „тези малки дръвчета”.
Предлагайте варианти („Колко грахчета да ти дам, две или три”?) и предложете печеливш компромис („Изяж едно зелено бобче и ще получиш още едно пържено картофче. Изяж още две зелени бобчета и ще ти дам да изядеш всичките останали пет пържени картофчета!”). Ако детето упорства и изяде само малка част от бобчето, Вие трябва да му дадете парченце от пърженото картофче, тъй като това определено е една малка стъпка в правилната посока.
Обратна психология. Когато Вашето дете се пресегне за парче броколи, първо му позволете да си хапне само малко парченце. Кажете, „В никакъв случай! Мама ги иска всичките … те са дръвчетата на мама.” Когато Вашето детенце си изяде парченцето, престорете се на обиден и кажете: „Хей, това си е мое … ти ми изяде броколито!”
Искате още съвети за това как да преодолеете дори най-трудните предизвикателства, предоставени Ви от Вашето дете. Вижте тези съвети в действие в книгата „Най-щастливото дете” – ръководство за родители – бестселър, който предлага успешни техники за успокояване на бурни избухвания, за предотвратяване на истерични кризи, преди да са започнали, и то с изумителни резултати: По-малко крясъци, повече сътрудничество и уважение, и Вие ще прекарвате повече щастливи мигове с Вашето дете, изпълнени с любов и разбирателство.
Автор: д-р Харви Карп
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!