Колкото повече научавам за кърмата, толкова по-изумена оставам

 

Преди да се роди дъщеря ми, никога не съм се интересувала особено от това какво представлява майчиното мляко. Сега, буквално се будя нощем, за да мисля за това.

​“Почти никой не знае достатъчно за изумителната характеристика на кърмата – тя се променя ежедневно, в зависимост от получените от бебето ви сигнали“. Лили Падула

За образуването на кърма, майките топят собствените си телесни мазнини. Разбирате ли? Жените буквално „разтварят“ части от себе си, започвайки от мазнините в областта на дупето и бедрата, които се превръщат в течност, с която те хранят бебетата си.

Преди и след раждането на дъщеря ми преди 10 месеца, различни хора ме заливаха с наставления от добронамерени, изтъкнати лекари-практици, автори на книги за отглеждане на деца, майки-блогъри, журналисти, дори настойчиви непознати – всички те твърдяха, че „от гърдата е най-добре.“ Посланието беше ясно: За да бъдa добра майка, то трябваше да кърмя.

Но кърменето е нещо повече от това да си добра майка. А кърмата е много повече от „храна“: тя е и ефикасно лекарство и едновременно с това представлява силната връзка между майките и техните бебета. Удивително е. И така трябва да бъде – рецептата за майчиното мляко се е развивала от женския организъм в продължение на 300 милиона години.

Кърменето води до по-добро общо здраве на децата, което е и причината Световната здравна организация и Американската академия по педиатрия да препоръчват бебетата да бъдат изцяло кърмени в продължение на минимум шест месеца след раждането си.

Тези резултати, обаче, са относителни: ползите от естествената кърма спрямо адаптираното мляко са например значително по-големи, за преждевременно родени бебета, намиращи се в неонаталогично интензивно отделение или бебета, растящи в африкански селски райони с висок процент на инфекциозни заболявания, които нямат достъп до чиста, питейна вода, в сравнение с немалките ползи, които извличат от кърменето здрави, доносени бебета, родени в модерна Сиатълска болница.

Също така се твърди, че кърмените бебета са с по-висок коефициент на интелигентност (IQ) и с по-нисък риск от детското затлъстяване, отколкото техните връстници, хранени с адаптирано мляко. Разбирам защо хората намират този факт за интересен, но въпреки това не планирам да отгледам дъщеря си с разбирането, че интелигентността е плод на един фактор, нито да я уча, че здравето и красотата се измерват чрез индекса на телесната маса.

По-интересни за мен са най-основните факти за кърмата: тя съдържа всички витамини и хранителни вещества, от които бебето се нуждае през първите шест месеца от живота си (кърмените бебета не се нуждаят дори от вода, тъй като млякото осигурява необходимата хидратация), съдържа много противобактериални и противовирусни вещества, които предпазват бебето от болести. А да, и още нещо: Хранителните и имунологичните качества на кърмата се променят всеки ден, в зависимост от специфичните, индивидуални нужди на бебето. Да, точно така, и аз ще обясня как се случва това в рамките на минута. Информацията, предоставяна от лекари, експерти по кърмене, или в интернет за това изумително качество на млякото не е достатъчна.

Направих избора да кърмя горе долу по същото време, по което ми предложиха работа на пълен работен ден да пиша статии за храната. Всяка сутрин в 7 часа сутринта, кърмех дъщеря си. В офиса, с помощта на помпа се изцеждах два пъти на ден. Когато се върнех у дома я хранех отново и в 19:00 ч. кърмех за последно, преди да я сложа да спи. Няколко вечери в седмицата, излизах на служебни вечери.

В продължение на шест месеца ставах всяка нощ в 3 часа сутринта, за да се изпомпвам в продължение на половин час, за да задоволя нуждите й. (Три часа през нощта е вероятно най-мрачният, самотен и тих час през денонощието, но аз се успокоявах от ритмичния звук на бледожълтата ми помпа за изцеждане, която ми правеше компания.) За последните 10 месеца, не е имало и една минута от живота ми, през която да не съм мислила, пишела или консумирала и/или произвеждала храна.

Храната ни определя какви сме ние като животни – човешки същества с основна необходимост от хранене и оцеляване – но също така определя кои сме ние като хора: индивидуалности със семейства, история, разкази, лични особености. Всеки ден калории, витамини, и дори особеностите на културата, в която живея капят, потичат и се изливат от гърдите ми, оцветяват дрехите ми и правят кожата ми лепкава. И всеки ден се чудя какво точно има в тази чудотворна течност.

„Хората са склонни да подценяват качествата на млякото“, казва Кейти Хинд, биолог и доцент в центъра за Еволюция и Медицина в училището за Човешка Еволюция и Социална Промяна към Университета в щата Аризона (Kate Hinde, Center for Evolution and Medicine at the School of Human Evolution & Social Change at Arizona State University). Тя създава забавен, много информативен и щур блог, който нарича „Бозайниците Сучат … Мляко!“ (Mammals Suck… Milk!).

„Това отчасти е така, защото когато отидете до магазина вие виждате цял щанд, пълен с мляко, което на практика създава усещането за хомогенизирана, стандартизирана храна. Така ние възприемаме и майчино мляко – като даденост.“

Но сега, изследователи като Хинд (Hinde)– микс от биолози, изучаващи еволюцията, учени, изучаващи млечните продукти, микробиолози, антрополози, химици – проучват млякото и колкото повече го изследват, толкова повече сложност откриват в него.

От хранителна гледна точка кърмата е пълноценна и съвършенна храна, идеална комбинация от протеини, мазнини, въглехидрати и хранителни вещества. Коластрата, гъстата „златна течност“, която първа потича от гърдите на жената веднага след раждането (или понякога седмици преди това, както много майки ще ви споделят) е създадена така, че да бъде с ниско съдържание на мазнини, но с високо съдържание на въглехидрати и протеини, което я прави бързо и лесно смилаема за новородените, които спешно се нуждаят от съдържанието й. (Тя също така има и слабително действие, което помага на бебето да премине през значимото „първо акане“, чрез което се изхвърля ужасяваща, наподобяваща черна смола субстанция, наречена мекониум.

По-зрялото майчино мляко, което обикновено идва няколко дни след раждането, съдържа между 3 до 5 процента мазнина и изобилства от внушителен списък витамини и минерали: натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, витамини A, C, и Е. Дълговерижни мастни киселини, като DHA (Омега-3) и AA (Омега-6) – и двете от решаващо значение за развитието на мозъка и нервната система – също изобилстват в майчиното мляко.

Основният въглехидрат в кърмата е лактозата, изобилстваща от калории и енергия, които осигуряват бързия растеж на бебетата. (Не, вие не халюцинирате – бебето ви надраства размера на пижамата си по някое време, посред нощ.)
Други захари също присъстват в майчиното мляко, включително около 150 вида олигозахариди (може би са още повече, но учените тепърва започват да ги изследват), сложни вериги от захари, уникални само за човешкото мляко. (Повтарям: уникални само за човешкото мляко.) Тези олигозахариди не могат да се усвояват от пеленачетата: те съществуват, за да изхранват микробите, които живеят в храносмилателната система на бебето.
И говорейки за микроби, има тонове от тях в кърмата. Човешкото мляко не е стерилно – то всъщност е много „живо“, изпълнено с полезни бактерии, наподобяващи тези в киселото мляко, естествено ферментиралите туршии и кефира, които осигуряват правилното функциониране на храносмилателната ни система. Така че майчиното мляко съдържа не само бактерии, които спомагат бебето да разгражда храната, но и такива, които осигуряват растежа и развитието на самите тези бактерии. Една кърмеща майка не поддържа само един организъм жив – всъщност тя отглежда стотици хиляди от тях.

Подобно на чаша червено вино, кърмата има ясен цвят и външен вид, но тя притежава тънкости в аромата, които отразяват нейният тероар – тялото на майката. И се оказва, че както всяка гозба, майчиното мляко притежава разнообразие от аромати, вкусове и текстури.
Вкусовете на майчиното мляко са в пряка зависимост от разнообразието в храненето на майката. През 1970 г. изследователи от Университета на Манитоба, взеха проби от кърмата на кърмещи жени и обучени дегустатори ги оцениха по вкус, качество на сладост, и текстура. Във всички взети проби и в различните категории имаше различия, но ясно бе констатирано, че млякото на жена, която наскоро се е хранила с пикантни храни бе описано от дегустаторите като „люто“ и „пикантно“.

Вкусовете на храните приемани от кърмещи жени – кимчи, моркови, мента, синьо сирене – се предават в млякото и на свой ред се усещат от бебетата.

Въз основа на най-новите изследвания, Джули Менела от Центъра за химически изследвания във Филаделфия вярва, че чрез този ранен опит на различни вкусове, усещани чрез кърмата, бебетата развиват своите персонални вкусови предпочитания, както и, че се увеличава удоволствието на бебето по време на кърмене при наличие на конкретни вкусове.
„Видът и интензитетът на ароматите, усещани чрез майчиното мляко могат да бъдат уникални за всяко пеленаче и служат за идентифициране на културата, към която принадлежи то“, пише Менела.

Аз лично намирам това за вълнуващо. Моята работа ми позволява да изследвам разнообразието на Сиатълската кухня, а чрез моето тяло бебето ми също я опознава. Дъщеря ми започна да опитва твърди храни още на пет месеца, и от тогава, за моя радост, с нетърпение чака да й поднеса опушени свински ребра от дядо й, печени тиквички от местната ферма, свинско, приготвено по испанска рецепта от местния ресторант в Бейкън Хил, царска сьомга и запържени царевични топчета.

На мен лично ми харесва фактът, че още преди първата й среща с твърда храна, вкусовите й рецептори вече са привикнали и й напомнят, че тя е част от един град, предлагащ разнообразието на интернационалната кухня и различни народи, домакинство, подкрепящо местните фермери и филипинско семейство с трайна любов към свинското и соса от скариди.

Точно толкова вълнуващ, колкото възможността кърмата да помогне на дъщеря ми да развие апетит, който ще ѝосигури здравословен начин на живот, обаче, е фактът, че в момента тя също води здравословен живот, и че без мое знание млякото ми вече й помага да се адаптира към нейните бъдещи нужди.

Кърмените бебета страдат по-рядко от настинки и вируси. Дори, ако се разболеят, те по-често се възстановят по-бързо, защото тялото на майката произвежда антитела, специфични срещу инфекцията на бебето. Този факт буквално ме поддържа будна часове наред през нощта. Как точно тялото ми е способно да предпише лечение за болестта на дъщеря ми, без дори да е поставило диагноза?

Когато попитах Хинд, тя спря, погледна сериозно в камерата на Skype на компютъра си директно в очите и душата ми, а след това ме попита: „Ако кажа, че веднъж, когато научиш това, вече не можеш да не го знаеш. Сигурна ли ще бъдеш?“ (Отговор: дааааа.)

Според Хинд, когато бебето суче гърдата на майка си, се създава вакуум. Този вакуум спомага слюнката на бебето да се всмуче обратно в зърното на майката, и по този начин рецепторите в млечната жлеза разчитат сигналите на бебето. Това „бебешко връщане на слюнка“ в гърдата, както тя го описва с възхищение, съдържа информация за имунния статус на бебето. Всичко, което учените знаят за физиологичното значение на този процес на връщане на слюнка от бебето е, че чрез него се регулира имунологичният състав на кърмата. Ако рецепторите на млечната жлеза „засекат“ наличие на патогени, те принуждават тялото на майката да произвежда антитела, които да се борят с тях, а тези антитела преминават чрез кърмата обратно в тялото на бебето, където същите се насочват да преборят инфекцията.

В същото време, освен, че е лекарство, кърмата е и „личен разговор“ между майка и дете. Докато дъщеря ми не може все още да говори, кърменето ѝ дава възможност да ми предаде информация от какво точно се нуждае. Посланията, които си изпращаме помежду си са буквално „изработени“ от самите нас, и те ни предават какво се случва в животите ни в този конкретен момент.

​Още преди бебета да имат понятие за време, кърмата им помага да различат определени часове от други, нощ от ден.

„Млякото се променя много динамично“, казва Хинд. „В кърмата има хормони и те отразяват хормоните в кръвобращението на майката. Тези, които улесняват заспиването или събуждането също се съдържат в кърмата. През деня млякото ще има съвсем различен хормонален баланс, отколкото през нощта.“

Майчиното мляко дава информация на бебето не само за настоящето, но и за миналото. Връщайки се към стапянето на мазнините на майката, докато кърми, Хинд обяснява, че майките, които са станали вегетарианки в зряла възраст, но са яли месо като тийнейджъри имат съхранени мастни киселини, които са специфични за животните. Когато тези мазнини бъдат включени в образуването на кърмата, бебетата им получават тези хранителни вещества.

„В съдържанието на кърмата може да се съдържа информация за целия ви живот „, казва Хинд. „Млякото издава на бебето какъв е бил светът на майката, в който тя е живяла.“
Но дори и повече от това – аз съм развълнувана от факта, че без думи разказвам на дъщеря си за себе си и живота ми.

Кърмата също дава и бъдеще от вълнуващи възможности. Наскоро изследователи откриха, че плурипотентните стволови клетки, които имат способността да образуват повече от 200 различни видове клетки, открити в тялото на възрастен човек – също присъстват в майчиното мляко. Единственото друго място, където тези клетки са открити това е ембрионалната тъкан.

„Има много етични въпроси свързани с ембрионалните стволови клетки“, казва Хинд. „Но майчиното мляко може да се превърне в източник на стволови клетки, които потенциално могат да бъдат превърнати в коя да е клетка от човешкото тяло. Това дава огромен потенциал за регенеративна медицина.“

И докато науката не е в състояние да проектира и да „отгледа“ тъканна материя за лечение на хората с дегенеративни заболявания, тези въпроси се обсъждат за кърмата.

„Това звучи като научна фантастика, но това са неща, които сега са на дневен ред и се разглеждат като приемливи“, казва Хинд.

За да постигнем това в бъдеще, нашето общество ще трябва реално да оцени кърмата. Но както стоят нещата днес, има много икономически, културни и политически пречки, които застават между „устата на бебето“ и „гърдата на майката“.

През 20-ти век в Америка, феминисткото движение, подпомогна отчасти включването на адаптирано мляко в храненето на бебето, заради удобството, при въвеждането на повече жени в работната среда. Въпреки, че това бе голям напредък за постигането на равенство между половете, то измести фокуса от майчиното мляко, като дори медицинските и правителствените институции се отвърнаха от него.

„Вече две поколения са изгубили културните си познания и социалното значение и стойност на тази информация“, казва Хинд. „Днес наистина трябва да се борим с ерозиралото социално познание и мрежите за социална подкрепа, които улесняват кърменето и предоставят информация за това какво представлява кърмата.“

Съживява се идеята за приоритизиране на кърменето, защото всички знаем със сигурност, че това е най-доброто за бебето, при равни други условия.

Но възможно ли е да имаме равни други условия?

Аз кърмя, защото съм късметлийка – имам избор и физически съм в състояние да го правя. Имам подкрепящ съпруг, невероятна майка, която гледа внучката си три дни в седмицата, безплатно, както и работното място, което ми позволява да упражнявам всички мои права като кърмеща майка, както е залегнало в американското законодателство. (За сведение, майки, в Съединените щати, вие имате следните права: разумен срок за почивка, за да поддържате своята кърма в продължение на една година след раждането на детето ви и да се усамотите всеки път, когато изпитате нужда да се изцедите; място, където да правите това, различно от тоалетна, така че да сте защитени от погледите и намесата на колегите ви и обществеността.)

Но много жени буквално не могат да си позволят да работят и да оставят децата си на дневни грижи, тъй като не могат да си намерят работа, която да им плаща достатъчно, за да оправдаят разходите. Някои майки срещат незаинтересованост и неразбиране при желанието си да упражняват своите права, каквито са те според закона.

Не можем да очакваме, че заради стойността на кърменето, майките сами ще си сложат окови и ще се изпомпват в тесни офиси и килери, ще работят на няколко работни места, ще изразходват значителна част от доходите си, за да заплащат разходите по частни дневни грижи за детето си, и ще се прибират уморени, на прага на изтощението, проклинайки собственото си желание да продължат да кърмят своите децата. Трябва да положим усилия да достигнем до всички майки, а не само до тези, които активно търсят подкрепа и информация.

​Има много повече рискове, отколкото този, на който подлагаме детското здраве. „Кърменето е една от ключовите за формиране на общественото здраве възможности, които можем да използваме“ казва Хинд. „Защото знаем, че нашият метаболизъм, невробиология и имунна функция са зародени от кърмата, както и че това оказва влияние върху функционирането на тялото ни за цял живот“.

Ние знаем, че кърменето може да помогне на децата да избегнат заболявания, които се проявяват по-късно в живота, като диабет тип 2 и висок холестерол. Също така е известно, че чернокожите са 2.2 пъти по-склонни в сравнение с белите да развият диабет тип 2, а индианците са с 2,8 пъти по-висока вероятност. Именно сред черните и индианците е и най-ниският процент на кърмещи жени, в сравнение с всички други расови и етнически групи в Съединените щати.

Сега на нас ни липсва обществена, институционална и културна подкрепа, за да подпомогнем майките да посрещнат своите ангажименти като кърмещи жени. Ако се твърди, че жената трябва да кърми изцяло за период от шест месеца, то на нея трябва да ѝ се осигуряват пълен платен отпуск по майчинство поне за същия период от време. През първите няколко месеца, кърменето отнема по около 8 часа на ден, което е в противоречие с възможността майката да работи на пълно работно време.

Какви истории, които телата ни си разказват един на друг се губят, когато сме принудени да прекарваме всеки ден отдалечени от бебето?

Дъщеря ми е родена в студен, Сиатълски, есенен ден, но сега, когато вече се храни с твърди храни, за мен тя все едно е родена през лятото. Още от ранно лято тя се вманиачи в нектарини и череши от гр. Якима, както и по ягоди и боровинки от Сагит. Първото ѝ доматче – малко, красиво, чери доматче, сорт Sweet 100, откъснато от нашата градина – бе все още топло от слънцето, когато тя отхапа и от него бликна семе и доматен сок върху дрехите и лицето ѝ. Тя изглежда хареса и вкуса на италианските сливи, които съседът ни Джон позволяваше сами да избираме от дървото, което бе наситено лилаво на цвят.
Кърменето е интензивна връзка между майка и дете, която в крайна сметка трае много кратък период от време. Колкото по-често дъщеря ми опитваше храна, толкова по-малко искаше да бъде кърмена. През следващата седмица добавихме и краве мляко, а тя, изглежда, едва забеляза разликата.

Миналия уикенд обаче, вдигна 38.3 градуса температура. Беше нещастна, не можеше да спи, и нетипично за нея, нямаше желание да яде дори любимите ѝ къпини, които беряхме директно от храстите на няколко пресечки от нашата къща. Така че вместо това я кърмех.

Както държах огненото ѝ, крехко тяло близо до себе си, се опитах да си представя слюнката ѝ, вливаща се в моето тяло, млечните ми жлези „превеждащи“ сигнала от нея, тялото ми „произвеждащо“ лекарство и гърдите ми предаващи ѝ защитата срещу това, с което тя се бореше. И докато си представях, че тези неща се случваха, аз не чувствах нищо по-различно, освен един мек, наподобяващ гъделичкане от езика ѝ допир върху зърното ми.
От момента, в който моето момиче напусна тялото ми, аз разбирах, че да бъдеш майка ще бъде доживотен процес на раздяла и отдалечаване. В този момент, аз я притиснах близо до себе си. Наведох се и като че ли можех в действителност да чуя как тялото ѝ шепнеше на моето.

Превод от: http://www.thestranger.com/features/feature/2015/08/26/22755273/the-more-i-learn-about-breast-milk-the-more-amazed-i-am

​​​От Анджела Гарбес

Преводът е благодарение на ​Ана Лилкова. Благодарим ти!​

Чуйте автора Анджела Гарбес как разказва тази изтория в Blabbernmouth.​

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!