„Децата най-накрая идват с инструкции”, безплатен семинар.
Как да успокоим бебето, когато го измъчват колики. Ефективни, практически умения по метода на д-р Карп.
Детето ви се тръшка? Хленчи? Как да насърчите доброто му поведение? Решенията идват с д-р Карп. Подходящ за родители на деца от 6 м. до 5 години.
Какво ще научите?
1. Как да обезвредите тръшканията
2. Как да подобрите дисциплината и сговорчивостта.
3. Как да комуникирате с малкото дете.
4. Как да насърчавате дисциплината.
5. Как да научите детето на търпение.
6. Как да комуникирате с дете, което още не говори
Формат: семинар
Продължителност: 2 астрономични часа.
Кога: 22.10.2014 г. /сряда/ от 18.00 ч.
Къде: Консултантска къща за подкрепа на семейството и детето
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” 115, ет. 3, /над кафе „Дръмс”/
Водещ: Люба Вълканова – сертифициран обучител по програмата „Най-щастливото бебе” по метода на д-р Карп, социален педагог и фамилен консултант
Предварителни записвания: 0898 629661 или konsult.homesz@gmail.com
ПОБЪРЗАЙТЕ! МЕСТАТА СА ОГРАНИЧЕНИ!
Щастливо бебе=щастливи родители
Сякаш беше вчера… Гледам порасналите си вече деца и чак не ми се вярва колко бързо минават годините. Толкова е ясен спомена за раждането на дъщеря ми – първият плач, сълзите от радост, замъгляващи очите ми, които се опитват да запомнят всеки миг от това чудо, болката, страха, вълнението, възторга, удовлетворението… Станах майка на 22 години, имах прекрасна дъщеричка. Бях си казала още докато я носех в утробата си, че искам да родя по естествен път, да кърмя детето си, с една дума бях си обещала, че ще се грижа за нея като „по учебник”. Изчетох всичко, което ми попадна за раждането, първите грижи за бебето, хранене, кърмене, къпане и когато дойде денят, аз знаех, че съм готова и бях спокойна.
Да, ама не… Изненадите започнаха още в първите часове след раждането. И както сами се досещате не спряха, всеки ден беше изпълнен с различни предизвикателства, с които аз и баща ѝ трябваше да се справим. В първите две седмици след раждането наричахме нашата дъщеря „малката ни спяща красавица”, защото прекарваше по-голямата част от денонощието в сън, пробуждаше се, за да поеме поредната порция мляко и отново спокойно заспиваше. Аз и баща ѝ бяхме особено горди със себе си, по всичко личеше, че се справяхме отлично като родители. Дъщеря ни беше спокойно, щастливо дете. След втората седмица обаче, всичко се промени, сякаш се преобърна с главата надолу. Малкото ни бебе прекарваше повече време будно, и имах усещането, че още с отварянето на очите си започваше да плаче. След 5-6-тата седмица след раждането тя плачеше с часове наред, и нищо и никой не можеше да я успокои. Какво ли не пробвахме с баща ѝ, държахме я часове наред на ръце, обикаляхме из стаята, пеехме, люлеехме я, предлагахме ѝ биберон… Направихме консултации с лекари, които ни препоръчаха да даваме чайове и да се заредим с много търпение, щяло да отшуми след 4-ия месец. Само, че ние с баща ѝ след няколко седмици прекарани в безсъние, бяхме на ръба на силите си. Чувствахме се изморени, не, по-точно е да кажа напълно изтощени, отчаяни, обезверени, неуверени, провалили се като родители.
И така до средата на 3-ия месец, когато както беше дошъл плача, така и си отиде. Нашето малко слънце, отваряйки очи след сън и радостно гукаше, раздаваше щедро усмивки, а когато за пръв път я чух да се смее с глас, вярвайте ми се разплаках. Бяхме оцелели, само ние си знаехме как. С други мами и татковци, с които общувахме и които бяха преминали през този кошмар си казвахме, че трябва да основем група на оцелелите и да споделяме с новите родители, кой как се е справил. Въпреки натрупаният опит и много по-голямата ми увереност като родител, същите трудности изпитах в първите 3 месеца и със синът ми. Имах някои изпробвани начини за справяне като люлеене, подобно на танц с бебето на ръце и разходки на открито с количка, като се стараех да минавам през всички разбити тротоари, но те не можеха да ми помогнат да се справя изцяло с проблема.
Онези дни отдавна отминаха, остана спомена, и сигурно няма да ви изненадам като ви кажа, че имам най-прекрасните деца на света, предполагам сте го чували и от други родители, а и вие самите отглеждате с любов чудесните си деца.
Аз съм социален педагог и фамилен консултант. От близо 10 години подкрепям семействата в грижите и възпитанието на децата им. Често към мен са се обръщали родители, споделяйки проблема с неутешимия плач на своите новородени деца.
Провокирана от моя личен опит и от родителите, които търсеха помощ от мен изчетох много литература, която обяснява коликите и плача при бебетата до 3-ия месец.
Обясненията на този период от живота на децата и препоръчаните начини за справяне бяха много противоречиви и по обратната връзка на родителите, които ги бяха изпробвали неработещи.
Преди година гледах интервю на д-р Харви Карп и представяне на „Най-щастливото дете в България” – проект за превенция на насилието над деца. Бях силно заинтригувана, започнах да търся допълнителна информация. Научих много за метода на д-р Харви Карп и година по-късно се сертифицирах като обучител по програмата „Най-щастливото бебе”.
Какво ми даде метода на д-р Карп?
Получих отговори на въпросите, които си бях задавала като родител и с които се обръщат към мен разтревожени майки и татковци: Защо бебето плаче неутешимо през първите 3 месеца? Как да се успокои веднага дори и най-капризното бебе? Какво е коликата и как да се справим с нея? Какво е успокояващия рефлекс? Как да осигурим спокоен и по-дълъг сън на бебето?
Получих обяснение и решение на проблема с коликите и плача на бебетата в първите 3 месеца от живота им.
Въоръжена със знанието и умението да прилагам 5-те успокояващи техники, отключващи успокояващия рефлекс при бебетата, аз съм спокойна и уверена, че мога да помогна на родителите да успокоят своите деца и да се почувстват успешни и сигурни. Ефектът от „вълшебните” успокояващи техники /повиване, поставяне на бебчо настрани или по корем, издаване на характерен шъткащ звук, ритмично люлеене, сучене/ е дълготраен. Осигурява спокойствие, комфорт на бебето и облекчава родителите в грижите за него, като намалява умората, тревогите и ги кара да се чувстват уверени и успешни. И може би най-важното, умението на родителите да успокоят своето бебе му дава усещането, че е обичано. Това е началото и основата на доверието, което бебето ще изпитва към вас и към най-близките си хора.
Успокояващите техники, активират успокояващия рефлекс или т.нар. изключвател на бебешкия плач, с който нашите бебета се раждат. Като всеки рефлекс, за да се включи изисква много специфичен стимул, който да го задейства. Разковничето за активиране на успокояващия рефлекс е правилното и точно прилагане на успокояващите техники.
Желанието на родителите да утешат бебето е инстинктивна реакция, докато умението да го постигнат трябва да се научи. За щастие това е умение, което се научава сравнително лесно.
Майки и татковци, в заключение ще си позволя да цитирам д-р Карп, който казва:
„Вие сте благословени с едни от най-невероятните преживявания – раждането на бебе. Това е изключително вълнуващо пътешествие, затова се стегнете… и се наслаждавайте. Не бива да се притеснявате, когато бебето плаче. Нека плачът се превърне във възможност да усъвършенствате уменията си на родители като се научите как да превърнете неспокойното си дете в най-щастливото бебе в квартала.”
Автор: Люба Вълканова – сoциален педагог и фамилен консултант