Революционните открития на д-р Карп слагат край на тревогите и изтощението Ви!
Дори и най-любящите майки и бащи понякога се чувстват пред емоционален срив от постоянния плач и викове на техните бебета или малки деца. На помощ идва д-р Карп, който дава в ръцете на родители, баби и дядовци, както и всички професионалисти в педиатричната и педагогическата сфера инструменти, с които да бъдат в състояние да успокоят 95% от бебетата и да се справят и с най-нетърпеливия и емоционален малчуган.
Той е световноизвестен педиатър, специалист по детско развитие и доцент по педиатрия в Медицинския университет USC в Лос Анджелис, САЩ, който през 2002 г. изуми света на медицината с откритията си, като издаде трудовете си.
Почти 30 години, д-р Карп преподава на хиляди родители, от работещи майки до суперзвезди като Мадона, Мишел Пфайфър, Пиърс Броснан и професионалисти от сферата за работа с деца, на които разкрива тайните за успокоение на коликите, увеличаване на детския сън, намаляване на лошите настроения, насърчаването на търпението и кооперативността у децата.
Книгите и DVD-тата на д-р Карп „Най-щастливото бебе в квартала” и „Най-щастливото дете в квартала” са преведени на над 20 езика, печелят награди и техниките му се преподават от хиляди специално обучени педагози и педиатри в обучения за родители, в болници, в клиники, в програми за превенция на насилието над деца, в клиники за следродилна депресия, по програми за майки-юноши, в групи за подкрепа на бащи, във военни бази, в стотици общини в Северна Америка и по целия свят, включително и в съседна Сърбия, като част от обучението в здравната система.
През Април 2012 г. д-р Карп издаде и най-новата си книга „Ръководство за добър сън на най-щастливото бебе”, където развенчава някои от широко разпространените митове за съня и разкрива иновативни и уникални техники, с които да се помогне на всяко дете да спи добре.
Освен работата и изследванията върху развитието на децата, д-р Карп често провежда лекции по въпросите с кърменето и е един от водещите застъпници в САЩ за защита на децата от рисковете на околната среда. В това си качество, той е говорител на Американската Академия по Педиатрия, един от основателите на организацията „Здрави Деца, Здрав Свят” (Healthy Child/Healthy World), един от основателите и съветник към организацията „Зеленият Пътеводител” (The Green Guide).
Обръщение на д-р Харви Карп към българите:
Уважаеми дами и господа,
За мен е голяма чест да бъдa поканен в България. Много благодаря!
От поколения родителите по цял свят са използвали форми на минимално физическо наказание (като шамари, дърпане на уши) и други принудителни дисциплинарни методи спрямо техните деца. В България близо 70% от родителите, подкрепят подобни методи.
Според проучване на Института за социални дейности и практики през 2010 г., шамарите са най-предпочитаното средство за дисциплиниране на децата в България. Виковете и обидите също са чести елементи в отношенията родител-дете. Дори и хората с висше образование одобряват тези мерки на “минимално насилие” (изследване на Националния център за изследване на общественото мнение от 2011 г.).
Липсата на знания как да успокоим плача на детето може да предизвика чувство на некомпетентност, дълбока умора и желание за бягство. Лишаването от сън, съпроводено от друг стрес (напр. финансово затруднение), може да предизвика депресия, провал с кърменето, рискови навици за сън, болест, семейни конфликти, затлъстяване и дори да доведе до чувствата на безпомощност и агресия, които могат да доведат до Синдрома на раздрусаното бебе.
Проучвания на Световната здравна организация показват, че 20% от бебетата умират от Синдрома на раздрусаното бебе. Възрастта на децата жертви на раздрусването варира от бебета, които са само на няколко дни до деца на пет години и обикновено инцидентите са предизвикани от плача на детето.
Децата, които оцеляват след раздрусването могат да проявят различни увреждания, включително частична или пълна загуба на зрение и слух, гърчове, церебрална парализа, разстройства на сукателния рефлекс и преглъщането, умствена изостаналост, аутизъм, когнитивни увреждания, поведенчески проблеми и постоянно, подобно на кома състояние .
Естонските педиатри са докладвали сериозни наранявания от раздрусване при 1/3500 деца под 1-годишна възраст (средна възраст – 3,9 месеца). Преди посегателството, повечето родители (88,5%) в изследваната група (23/26) са посетили лекар, за да потърсят помощ за прекомерния плач на бебето си. Talvik I, Alexander RC, Talvik T. Shaken baby syndrome and a baby’s cry. Acta Paediatrica 2008; 97:782-5.
В България, Агенцията за закрила на детето в общините е регистрирала 1404 случаи на насилие през първите 6 месеца на 2011 г., като повечето случаи са Синдром на раздрусаното бебе. Това е парадокс, защото същите тези родители, които се отнасят грубо към своите деца никога не биха позволили на друг да удари детето им.
Освен това, суровият възпитателен подход нарушава достойнството на детето, може да причини травми (както непосредствени сериозни наранявания, така и дългосрочни психологически травми) Той е принципно неефективен, защото:
1) Децата растат и родителите им не могат да се предпазят от ескалране в още по-груби и по-агресивни методи на възпитание.
2) Родителите, които крещят и ударят децата си, създават един насилствен модел на поведение у тях и ги учат, че е приемливо за по-силния да наранява по-слабия.
Американски учени са доказали, че когато децата преживяват вербално или физическо насилие в комбинация с други стресови събития (като това да бъдат свидетели на домашно насилие или да живеят с родители, които са в депресия, алкохолици или психично болни и др.), съществува ясна и директна връзка с по-късни психични заболявания, прояви на насилие и медицински заболявания (сърдечни болести, диабет и др.) Anda RF, Brown DW. Root causes and organic budgeting: funding health from conception to the grave. Ped Health 2007;1:141–3. http://www.cdc.gov/ace/index.htm
Грубото отношение може и да е било широко разпространен подход при отглеждането на деца при предишните поколения, но ако ние можем да се възползваме от новите открития в толкова много други сфери на живота, съвсем логично е, че следва да въведем новите изследвания и решения в областта на родителството.
Методът на „Най-щастливото бебе” е основан на доказателства и е лесен, и евтин начин бързо да се помогне на българските семейства. Той се използва от много американски програми за обществено здраве и е доказал, че е изключително ефективен за успокояване на бебешкия плач, през първите 4-6 месеца от живота на детето (пиковият период на следродилната депресия, провала с кърменето и Синдрома на раздрусаното бебе). Също така е доказано, че методът намалява неудовлетвореността и стреса на родителите, като увеличава с 1-2 часа съня на детето и респективно родителския сън.
Допълнително, методът „Най-щастливото дете” ще предостави на младите семейства специфични, ненасилствени и изненадващо ефективни начини за намаляване на детските емоционални изблици и подобряване на дисциплината у децата, чрез подхранване на деликатните чувства на увереност и самочувствие. Така похватът ще спомогне за предотвратяване на разочарованието, което може да доведе до злоупотреба с родителския авторитет.
Аз съм изключително щастлив, че имам възможността да говоря с българските лидери, здравни работници, лекари и родители, защото днес, имаме реален шанс да прекъснем този цикъл на насилие, който родителите прилагат, макар и самите те да са били жертви на насилие като деца, използвайки същите посегателства и обиди спрямо техните собствени синове и дъщери.
29.03.2013 С уважение,
Д-р Харви Карп
- 1Share