Category: Бебе

Как да къпем новороденото бебе? <3

Къпането на бебето може първоначално да бъде предизвикателство за младите родители, докато свикнат.

Някои бебето обичат водата, защото им напомня за средата в утробата, а други не обичат да остават голи или се страхуват от водата.

Няма нужда да къпете новороденото бебе всеки ден. Бебешката кожа е много чувствителна и водата я изсушава. Затова е добре, след къпане да мажете бебето с хидратиращ бебешки крем.

Ако Вашето бебе много обича да се къпе или това е част от ритуала Ви преди сън, разбира се, можете да го къпете и всеки ден, стига да няма кожни проблеми като атопичен дерматити и т.н.

Като алтернатива на къпането, можете ежедневно да миете бебето с влажна памучна кърпа.

Използвайте деликатни продукти без сапун и с неутрално pH, специално създадени за бебета, които не дразнят кожата и очите му. При подсушаването не трийте деликатната бебешка кожа, а леко попивайте.

За да мине приятно къпането е добре да подготвите всичко предваритело:

– Добре затоплена стая
– Стабилна повърхност, на която да е поставена ваната и кърпа на дъното, за да не се пързаля бебето
– Принадлежности: измиващи продукти, кърпа за подсушаване, памучни тампончета, преварена вода или физиологичен разтвор за почистване на очите и ноздрите, лосион за след баня за деликатната бебешка кожа, термометър, дрехи за преобличане и др.
– Температурата на водата не трябва да е повече от 36-37 градуса
– Винаги поддържайте врата и главата на бебето с ръка
– Не препълвайте ваната и потапяйте бебето постепенно

Най-правилната и безопасна поза за къпане на бебето е в захват под мишниците, с коремчето към водата. Така бебетата и най-малко се плашат. Винаги първо проверявайте температурата на водата с вътрешната част на китката.

Когато почиствате очите, правилната посока е от края на окото към нослето. Така евентуална инфекция от очите няма да стигне до ушичките на бебето.

Приятно къпане!

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Само можем да си представим колко щастливи и развълнувани трябва да са семeйствата на близнаци. Също знаем, че сигурно чувстват и други неща…като умора, например! За да им помогнем да си починат малко повече през първите няколко главозамайващи седмици с новородените бебета, се консултирахме с някои от любимите ни експерти в грижата за бебето: д-р Харви Карп, автор на „Най-щастливото бебе в квартала“, Шерил Лейдж, автор на „Двойно вдъхновение: съвети от живота за периода от бременността до първата година“ и д-р Уилям Сиърс, автор на повече от 30 книги за родители, включително и на „Книга за бебето“. Ето какво препоръчват те:

1. Приспете ги с повиване и бял шум. “Повивайте новородените близнаци плътно“, съветва д-р Карп, чийто пет успокояващи техники – повиване, поставяне по корем/настрани, сучене, шъткащи звуци и люлеене – са били животоспасяващи за много майки. „Използвайте бял шум. Най-добрият звук е този от утробата. Намерете го на диск и го пускайте да звучи по цяла нощ.“ Една от ползите на тази техника е, че ще даде възможност на родителите да се грижат за единия близнак, докато другият спи. Ще им помогне и когато пътуват. „Белият шум става слуховото плюшено мече“, обяснява д-р Карп. „С него се създава приспивен механизъм, който могат да използват когато пътуват, за да приспят бебетата си където и да отидат.“ За родителите на близнаци, особено ако са родители и на други деца, които се нуждаят от грижи, умението да успокоят близнаците е изключително важно.

2. Създайте режим, който Ви върши работа. „Всяко семейство трябва да намери родителски практики и философии, които им вършат най-добра работа още в първите дни, седмици и месеци на новородените близнаци“, казва Шерил Лейдж, чийто близначки Дарън и Сара са на 6 г. Като много близнаци, Нокс и Вивиан са родени малко по-рано от очакваното, а лекарите често поставят по-малките близнаци на по-често хранене (например на всеки 2,5 – 3 часа в денонощието). Това се е случило и при Лейдж. Когато това е основата на режима, навлязохме в предсказуем порядък, който беше добър и за бебетата ни и за нас! За семейството ни едновременното хранене, последвано от сменяне на пелените и на двете бебета, след това време за събуждане, игра и стимулация и накрая подремване преди следващото хранене беше последователността, която работеше добре в къщата ни.“

3. Ако е възможно, хранете близнаците едновременно. Според личния опит на Лейдж „дали ще е кърмене или хранене с бутилка, да храним децата едновременно беше страхотно задружно занимание, както и средство за допълнителна 20-30 минутна почивка на всеки три часа. За нас, 10-20 минутните дремки, когато можехме да стигнем до тях, бяха животоспасяващи.“

4. И двамата родители могат да се грижат за близнаците. „Грижата“, казва д-р Сиърс, „ не е само хранене, но и гушкане, люшкане и т.н.“ Разликите между ролята на майката и на бащата са по-малко очевидни при близнаци, отколкото при едно дете. „Бащите се включват в грижите за детето по-рано и майките им позволяват това“, казва той. „Това изкарва бащите от родителските им черупки“.

5. Не се притеснявайте да помолите за помощ. Всичките ни експерти са съгласни, че никой родител на новородени близнаци не бива да се чувства зле от факта, че се нуждае от резервен чифт ръце в първите седмици. Или, както предлага д-р Карп, могат да използват люлка. „Това ще накара близнаците да се чувстват сякаш ги носят на ръце“.

Автор: д-р Харви Карп

Новородени близнаци, които си мислят, че са още в утробата <3

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Когато учех медицина, ни преподаваха, че коликите са проблем на червата. Скоро след това, обаче, тази теория беше изместена от идеята за…незрялост на мозъка. Откривайки все повече за нервната система на бебетата, започнахме да вярваме, че коликите са резултат от прекомерната стимулация на мозъка от всички нови преживявания на бебето след раждането.

Удивителният мозък на бебето Ви – умствени способности, с които бебето Ви е родено

Представете си, че тръгвате на много дълго пътуване, но можете да вземете само един куфар. А сега си представете, че куфарът Ви е …много мъничък. Може да ви се струва смешно, но точно такава е ситуацията, в която е било бебето Ви преди да се роди. Трябвало е да избере само най-необходимите мозъчни способности, които са му нужни след напускането на защитената среда в утробата. Освен това е трябвало някак си да побере всичко това в малкия си мозък.

Ако можехте да му помогнете да си приготви багажа, кои способности бихте сметнали за толкова важни, че да му кажете „Не тръгвай без това“? Да ходи? Да се усмихва? Да казва „Обичам те, мамо“?

Оказва се, че за милиони години, майката природа е избрала 4 незаменими инструмента за оцеляване, които внимателно да помести в мозъчето на бебето, което в утробата е голямо колкото ябълка. Те са:

1) Команден център за поддържане на живота – умението за поддържане на кръвното налягане, дишането и т.н.

2) Рефлекси – десетки важни автоматични действия, които помагат на новородените да правят неща като кихане, сучене, преглъщане и …плачене. Бебетата се раждат с около 70 рефлекса един от които е Успокояващия рефлекс!

3) Ограничено управление на мускулите и сетивата – след като бебетата могат да дишат и да се хранят, тези ограничени способности им позволяват да докосват, да вкусват, да се оглеждат и да комуникират със света.

4) Контрол на състоянието – след като бебетата започнат да комуникират със семействата си и вълнуващия нов свят, контролът на състоянието им позволява да включат вниманието си (за да гледат и за да учат) и да го изключат (за да се възстановят и да заспят).

Контрол на състоянието – способността на бебето Ви да допусне света до себе си…или да го изолира.

Състоянието е свързано с това доколко бебето Ви е будно или заспало. С други думи – степен на будност. Състоянията се променят от дълбок сън през лек сън до раздразнителност и накрая – пищене. И точно в средата им стои най-вълшебното състояние от всички – спокойното бодърстване. Лесно е да се каже кога бебето Ви е в такова състояние – очите му са ясни и отворени, лицето му е мирно и спокойно докато изучава гледките наоколо.

Поддържането на спокойното бодърстване без рязко преминаване в други състояния е една от най-ранните задачи, които трябва да изпълни мозъка на бебето Ви. Способността му да спре да плаче, да стои будно или заспало, се нарича контрол на състоянието. Харесва ми да оприличавам контрола на състоянието на дистанционното управление на Вашето бебе. То му позволява да обърне внимание, ако нещо по телевизията е интересно, да „сменя каналите“, когато се отегчи и да изключи предаването напълно, ако то започне да го изнервя или е време за сън.

Много новородени имат чудесен контрол на състоянието. Тези бебета, тип „мога да се справя сам“, се съсредоточават силно върху нещо за кратко и могат да отклонят вниманието си, когато си поискат. Те са „самоуспокоители“, които се носят между съня, будното състояние и плача със спокойствие и грация. Тези бебета обикновено “нямат колики”.

Знам, че е лесно да загубите увереност, когато бебето Ви не спира да пищи, но моля Ви, не се предавайте. Само след няколко месеца усъвършенстваният контрол на състоянието ще спаси и двама Ви.

При положение че повечето бебета имат слаб контрол на състоянието, въпросът как този тип мозъчна незрялост може да накара някои бебета да плачат безутешно с часове, остава. Отговорът на този въпрос може би се крие в две често срещани ситуации, на които бебетата ни са подложени всеки ден, а именно – свръх- стимулация и недостатъчна стимулация.

„Помощ…светът е твърде голям!“ – Как свръх-стимулацията предизвиква плач

Всички можем да си представим какво е да си свръх-стимулиран. А бебетата се сблъскват с поток от нови усещания. Като имаме предвид колко е вълнуващ светът, е цяло чудо, че не всички бебета са свръх-стимулирани! За щастие, повечето се справят чудесно с изолирането на света, когато им е нужно. Въпреки това, ако бебето Ви има слаб контрол на състоянието, дори и ниско ниво на активност би го тласнала към неистов плач. Може да започне да хлипа заради слабо дразнение, като оригване или силен шум, но след това така да се увлече от собственото си викане, че скоро да излезе извън контрол.

Такива бебета плачат защото са свръх-стимулирани…и след това заседнали в „режим на плач“. Ако някой можеше да преведе крясъците им на нашия език, те вероятно щяха да означават нещо като „Моля ви…помогнете ми… светът е твърде голям!“; „Помощ…залостен съм в гардероба“ – как недостатъчната стимулация предизвиква плач и раздразнителност у бебето.

Представата, че бебето Ви иска да бъде оставено в тиха тъмна стая, е един от най-големите митове за новородените в нашата култура. За да разберете какво е покоят за бебето Ви, си представете, че сте работили в един шумен натоварен офис в продължение на 9 месеца. Една сутрин отивате на работа и се оказвате съвсем сами. Няма глъчка, телефонен звън и суматоха. Само тихият рев на някой камион, преминаващ по улицата навън. Тогава разбирате, че са Ви заключили. След малко, спокойствието започва да ви изнервя. Започвате да ходите напред-назад и да си мърморите, а после губите контрол и почвате да крещите „Изкарайте ме оттук!“

Независимо дали ви се вярва или не, тази сцена много прилича на начина, по който бебетата усещат света, когато се приберат от болницата вкъщи. Въпреки че нашата представа за идеалната детска стая е място, където малкото ни ангелче спи в блажено спокойствие, новороденото се чувства сякаш е залостено в гардероба.

Колкото и странно да звучи, бебето Ви не иска / не се нуждае от спокойствие и тишина. Това, за което копнее са пулсиращите ритми, които постоянно са го обграждали в утробата. Всъщност, недостатъчната стимулация и покоят в домовете ни може да подлуди бебето ни не по-малко отколкото свръх-стимулацията.

Незрялостта на бебешкия мозък със сигурност има влияние върху онова, което тласка бебетата към коликите, но със сигурност не обяснява всичко.

Автор: д-р Харви Карп

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Незрялост мозъка на бебе | развитие на бебешкия мозък | нервната система на бебетата| рефлекси бебе | бебешки мозък

Повиването на бебето може да помогне за успокояването и удължаването на съня му. Научете се да повивате безопасно.

Пелените за повиването на бебетата трябва да са квадратни и поне метър на метър дължина.

​Безопасност!!!

Внимавайте пелените и одеялата, които използвате да са много добре втъкнати. Всякакви невтъкнати крайчета, могат да бъдат опасни. Не оставяйте при бебето възглавници, одеалца, играчки и други предмети, които да представляват опасност от задушаване.

Бебето трябва да се храни между 8-12 пъти на ден, дори когато е сънливо.

Изключително важно е бебето да е стегнато повито и да няма свободни краища на пелената, в които да се омотае. Винаги, когато повивате бебето се уверете, че то не може да се разповие само и не го оставяйте без наблюдение.

​Внимавайте за прегряване на бебето особено през топлите месеци от годината.
​През лятото прегряването е проблем. Когато повиваме бебето, е изключително важно да използвате леки и дишащи платове. Памукът и муселинът са прекрасни материи. Когато е много горещо можете да повивате детето голо, само по еднократни/многократни пелени. Също, така можете, да разповиете само крачетата, за да дишат. Внивамайте ръцете да са стегнато повити и да няма свободни краища на пелената.

За да проверите дали на бебето му е горещо, докоснете врата и ушите му. Ако те са топли или потни, или ако челото е потно, бебето трябва да бъде разхладено и разповито.

Странична/коремна позиция

Главата на новороденото бебе, винаги, трябва да се придържа. Страничното / коремно положение е най-добрият начин да се успокои плачещото бебет, но за сън, винаги слагайте бебето да спи по гръб.

След препоръката на Американската педиатрична асоциация през 1992 година, бебетата да не се поставят да спят по корем, а само по гръб, Синдромът на внезапна детска смъртност е намалял с около 40%.

Повиването в 5 стъпки:

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

В много отношения бебето, което се развива в утробата Ви, е шампион.

Помислете: то расте невероятно бързо – наддава около 200 гр. на седмица. Вече чува, вижда, усеща вкус, диша, учи и разбира се – храни се. Това безспирно хранене се случва не само когато Вие ядете, (тогава бебето се наслаждава на пълна гама от вкусове, които поема чрез околоплодните води) но и между храненията Ви – всъщност, бебето се храни всяка секунда!

И като всеки истински шампион извън сезона, то живее в лукс. Прекарва по-голямата част от времето си в спане и сънуване, дълбоко умиротворено от постоянната, успокояваща, омайна симфония от усещания в утробата Ви. Неопитните родители често се изненадват, когато научат, че силният свистящ звук, който бебетата чуват в утробата, всъщност е по-силен от звука на прахосмукачка и е успокояващ като шума на морските вълни.

Интериорът също е доста добър. Бебето е опаковано идеално като малка безценна перла: постоянна топлина, сатенени стени, успокояващо полюшване и копринена, но силна мембрана, която го обгръща. И като бонус – деликатният трудолюбив шампион получава безспирно послание от мускулестите стени на утробата Ви с всяка Ваша стъпка. И то не леко!

Освен цялата тази защита, която природата е създала за мъничето Ви, Вие самите правите какво ли не, за да го предпазите по време на бременноста си: храните се здравословно, избягвайки токсините, които могат да навредят на тялото и мозъка на бебето, като лекарства, алкохол и цигари (между другото, ако все още пушите, сега е идеалният момент да откажете цигарите – заради Вас и заради бебето Ви, чийто нежни дробчета и кръв го правят податливо на инфекции, астма, дори рак и смърт по време на сън, когато е изложено на тютюнев дим). И разбира се, уверете се, че се пазите от опасни химикали, като пестициди и изпарения от боя.

За щастие, все още имате няколко години преди да се наложи да приготвяте вкусен обяд за детенцето си в училище, но някак си вече упражнявате това в последните месеци от бременността си чрез чудотворната плацента. Освен че доставя на бебето Ви всяка малка молекула, която изгражда плътта, костите и мозъка му, плацентата осигурява страхотния обяд, с който то ще се храни, зареждайки тялото му с допълнителни калории, антитела и други ценни хранители късчета, които ще му помогнат да расте.

Разглеждайте плацентата си като помпа, която пълни бебето Ви с жизнено необходими антитела, както се пълни автомобилен резервоар! И то не с какво да е гориво, ами с най-доброто! То ще му помогне да пътува по-здраво напред в живота (почти през цялата му първа година). Тези антитела не са пълна защита от всичко, но все пак въоръжават детето срещу редица болести – от шарка до хепатит.

Автор: д-р Харви Карп

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Успокояването на плачещото бебе може да бъде предизвикателство. Как безопасно да изпълняваме пет техники за успокоение?

1. Повиване
Избягвайте прегряването на бебето и одеяла, които не са добре втъкнати. Не забравяйте, че трябва да будите детето и да го храните по 8-12 пъти на ден.

През лятотопрегряването е проблем, когато повиваме бебето, така че е много важно да използвате лека, дишаща материя. Платове като муселина са чудесни, а също така се уверете, че като повивате детето, то не е облечено с още един слой дрехи (т.е. трябва да бъде само по пелени). Ако температурата в стаята все пак Ви изглежда висока, може да включите вентилатор, за да поддържате стаята хладна. Все пак, много е важно да наблюдавате бебето и да следите да не прегрее. За да проверите дали не му е горещо, пипнете вратлето и ушите му. Ако те са топли или потни, или ако челото е потно, бебето трябва да бъде разхладено.

2. Странично/коремно положение
Винаги да се придържа главата на новороденото. Страничното / коремно положение е най-добрият начин да се успокои плача на бебето, но винаги слагайте бебето да спи по гръб.

3. „Шшш”
Източникът на белия шум от сешоар (или друг електрически уред) трябва да бъде не по-малко от 2 метра от детето. Шумът трябва да е равен по-сила на плача на бебето.

4. Люлеене
Никога не разклащайте бебето когато сте разстроени или неудовлетворени. Ако сте разстроени, защото бебето плаче, първо спрете и се успокойте. Когато бебето е в люлка, се уверете, че е обезопасено с колан и е облегнато назад. Движенията при люлеене са бързи, но с малка амплитуда и главата винаги остава в права линия с тялото. Внимавайте да не раздрусате бебето и да причините синдрома на раздрусаното бебе.

5. Сучене
Избягвайте объркване на зърното с други обекти. Не се препоръчва използването на биберони и шишета, докатокърменето не тръгне безпроблемно. Можете да опитате биберон най-рано след 2-та седмица и бутилки едва след 3-тата седмица. Уверете се, че зърното или накрайника на биберона / шишето са чисти. Да не се потапят зърната или накрайниците в сироп / мед. Никога не прикачвайте биберона с връв или панделка за бебето.

6. Сън
Бебето трябва да спи само по гръб. Премахнете всякакви свободни завивки и възглавници от мястото, на което спи. Не го поставяйте да спи на водно легло, възглавници, диван или мека повърхност. Ако спите заедно с бебето, имайте предвид всички важни съвети за безопасност.

Ако родителите имат медицински въпроси или са притеснени за бебето, трябва да се консултират с лекар.

Автор: Д-р Харви Карп

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Когато забременяхте как си представяхте майчинството?

Чували сте, че е трудно, но не си го представяхте чак толкова трудно, нали?

Сигурно сте си мечтаели за едно малко пухкаво ангелче, което спокойно спи в бебешкото легълце, гука и Ви се усмихва когато е будно. А какво получихте? Едно ревящо бебе, което не Ви оставя и минутка спокойствие.

Когато бебето се роди, то трябва да напусне спокойствието и удобството на утробата, в която е прекарвало 24 часа на денонощие. Какво е вътре в утробата? Tясно, бебето е напълно обгърнато от матката, люлеещо усещане при всяко движение на майката и шума на кръвта в артериите, който е по-мощен от шума на прахосмукачка (така наречения бял шум). Решението на непрестанния плач на бебетата (познат и като „колики”), за който няма реална причина (глад, студ, мокър памперс, болка и др.) е да се имитират усещанията от утробата:

Пет успокояващи техники за щастливи бебета 

Повиване: плътното увиване на новородените с ръцете надолу (за доносени бебета), избягване на свободни одеяла и прегряване.
Сучене: на гърда, пръст или биберон (съветваме кърмещите майки да не дават биберони докато кърменето тръгне безпроблемно, за да се избегне объркване със зърното, избягвайте каучуковите биберони, тъй като те могат да отделят вредни вещества).
Силен бял шум: Произнасяне на звука „шшш“, със същата сила, с която плаче бебето.
Настрани / по корем: поставянето на бебето на една страна или по корем (само за успокояване, а не за сън).
Люлеене: ритмично люлеещо движение (като потрепване) Използвайте тези техники, но правилно. >> Предпазни мерки

Нямаше ли да е забавно бебета да се родят и да се смеят, вместо да плачат? 

Щеше, разбира се, но има две много добри причини, поради които новородените могат да реват с всички сили, но не могат да се смеят. Първо, да плачеш е по-лесно, отколкото да се смееш. Изисква по-малко координация, защото се издава един продължителен звук след всяко вдишване. Смехът, от друга страна, е серия от бързи кратки звуци, нанизани като перли на един единствен дъх. И докато смехът е полезен в социалната игра когато бебето поотрасне, плачът е жизнено важен за ежеминутното му оцеляване от първия ден. Майчинство, ревящо бебе, бял шум, повиване, сучене, настрани по корем, люлеене.  Бебетата се раждат с рефлекс за плач, а не за смях.

Как да сме успешни в кърменето?

Кърменето в 10 стъпки:

В помощ на кърмещите майки:​

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Преди да се роди дъщеря ми, никога не съм се интересувала особено от това какво представлява майчиното мляко. Сега, буквално се будя нощем, за да мисля за това.

​”Почти никой не знае достатъчно за изумителната характеристика на кърмата – тя се променя ежедневно, в зависимост от получените от бебето ви сигнали”. Лили Падула

За образуването на кърма, майките топят собствените си телесни мазнини. Разбирате ли? Жените буквално „разтварят” части от себе си, започвайки от мазнините в областта на дупето и бедрата, които се превръщат в течност, с която те хранят бебетата си.

Преди и след раждането на дъщеря ми преди 10 месеца, различни хора ме заливаха с наставления от добронамерени, изтъкнати лекари-практици, автори на книги за отглеждане на деца, майки-блогъри, журналисти, дори настойчиви непознати – всички те твърдяха, че „от гърдата е най-добре.” Посланието беше ясно: За да бъдa добра майка, то трябваше да кърмя.

Но кърменето е нещо повече от това да си добра майка. А кърмата е много повече от „храна”: тя е и ефикасно лекарство и едновременно с това представлява силната връзка между майките и техните бебета. Удивително е. И така трябва да бъде – рецептата за майчиното мляко се е развивала от женския организъм в продължение на 300 милиона години.

Кърменето води до по-добро общо здраве на децата, което е и причината Световната здравна организация и Американската академия по педиатрия да препоръчват бебетата да бъдат изцяло кърмени в продължение на минимум шест месеца след раждането си.

Тези резултати, обаче, са относителни: ползите от естествената кърма спрямо адаптираното мляко са например значително по-големи, за преждевременно родени бебета, намиращи се в неонаталогично интензивно отделение или бебета, растящи в африкански селски райони с висок процент на инфекциозни заболявания, които нямат достъп до чиста, питейна вода, в сравнение с немалките ползи, които извличат от кърменето здрави, доносени бебета, родени в модерна Сиатълска болница.

Също така се твърди, че кърмените бебета са с по-висок коефициент на интелигентност (IQ) и с по-нисък риск от детското затлъстяване, отколкото техните връстници, хранени с адаптирано мляко. Разбирам защо хората намират този факт за интересен, но въпреки това не планирам да отгледам дъщеря си с разбирането, че интелигентността е плод на един фактор, нито да я уча, че здравето и красотата се измерват чрез индекса на телесната маса.

По-интересни за мен са най-основните факти за кърмата: тя съдържа всички витамини и хранителни вещества, от които бебето се нуждае през първите шест месеца от живота си (кърмените бебета не се нуждаят дори от вода, тъй като млякото осигурява необходимата хидратация), съдържа много противобактериални и противовирусни вещества, които предпазват бебето от болести. А да, и още нещо: Хранителните и имунологичните качества на кърмата се променят всеки ден, в зависимост от специфичните, индивидуални нужди на бебето. Да, точно така, и аз ще обясня как се случва това в рамките на минута. Информацията, предоставяна от лекари, експерти по кърмене, или в интернет за това изумително качество на млякото не е достатъчна.

Направих избора да кърмя горе долу по същото време, по което ми предложиха работа на пълен работен ден да пиша статии за храната. Всяка сутрин в 7 часа сутринта, кърмех дъщеря си. В офиса, с помощта на помпа се изцеждах два пъти на ден. Когато се върнех у дома я хранех отново и в 19:00 ч. кърмех за последно, преди да я сложа да спи. Няколко вечери в седмицата, излизах на служебни вечери.

В продължение на шест месеца ставах всяка нощ в 3 часа сутринта, за да се изпомпвам в продължение на половин час, за да задоволя нуждите й. (Три часа през нощта е вероятно най-мрачният, самотен и тих час през денонощието, но аз се успокоявах от ритмичния звук на бледожълтата ми помпа за изцеждане, която ми правеше компания.) За последните 10 месеца, не е имало и една минута от живота ми, през която да не съм мислила, пишела или консумирала и/или произвеждала храна.

Храната ни определя какви сме ние като животни – човешки същества с основна необходимост от хранене и оцеляване – но също така определя кои сме ние като хора: индивидуалности със семейства, история, разкази, лични особености. Всеки ден калории, витамини, и дори особеностите на културата, в която живея капят, потичат и се изливат от гърдите ми, оцветяват дрехите ми и правят кожата ми лепкава. И всеки ден се чудя какво точно има в тази чудотворна течност.

„Хората са склонни да подценяват качествата на млякото”, казва Кейти Хинд, биолог и доцент в центъра за Еволюция и Медицина в училището за Човешка Еволюция и Социална Промяна към Университета в щата Аризона (Kate Hinde, Center for Evolution and Medicine at the School of Human Evolution & Social Change at Arizona State University). Тя създава забавен, много информативен и щур блог, който нарича „Бозайниците Сучат … Мляко!” (Mammals Suck… Milk!).

„Това отчасти е така, защото когато отидете до магазина вие виждате цял щанд, пълен с мляко, което на практика създава усещането за хомогенизирана, стандартизирана храна. Така ние възприемаме и майчино мляко – като даденост.”

Но сега, изследователи като Хинд (Hinde)– микс от биолози, изучаващи еволюцията, учени, изучаващи млечните продукти, микробиолози, антрополози, химици – проучват млякото и колкото повече го изследват, толкова повече сложност откриват в него.

От хранителна гледна точка кърмата е пълноценна и съвършенна храна, идеална комбинация от протеини, мазнини, въглехидрати и хранителни вещества. Коластрата, гъстата “златна течност”, която първа потича от гърдите на жената веднага след раждането (или понякога седмици преди това, както много майки ще ви споделят) е създадена така, че да бъде с ниско съдържание на мазнини, но с високо съдържание на въглехидрати и протеини, което я прави бързо и лесно смилаема за новородените, които спешно се нуждаят от съдържанието й. (Тя също така има и слабително действие, което помага на бебето да премине през значимото “първо акане”, чрез което се изхвърля ужасяваща, наподобяваща черна смола субстанция, наречена мекониум.

По-зрялото майчино мляко, което обикновено идва няколко дни след раждането, съдържа между 3 до 5 процента мазнина и изобилства от внушителен списък витамини и минерали: натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, витамини A, C, и Е. Дълговерижни мастни киселини, като DHA (Омега-3) и AA (Омега-6) – и двете от решаващо значение за развитието на мозъка и нервната система – също изобилстват в майчиното мляко.

Основният въглехидрат в кърмата е лактозата, изобилстваща от калории и енергия, които осигуряват бързия растеж на бебетата. (Не, вие не халюцинирате – бебето ви надраства размера на пижамата си по някое време, посред нощ.)
Други захари също присъстват в майчиното мляко, включително около 150 вида олигозахариди (може би са още повече, но учените тепърва започват да ги изследват), сложни вериги от захари, уникални само за човешкото мляко. (Повтарям: уникални само за човешкото мляко.) Тези олигозахариди не могат да се усвояват от пеленачетата: те съществуват, за да изхранват микробите, които живеят в храносмилателната система на бебето.
И говорейки за микроби, има тонове от тях в кърмата. Човешкото мляко не е стерилно – то всъщност е много “живо”, изпълнено с полезни бактерии, наподобяващи тези в киселото мляко, естествено ферментиралите туршии и кефира, които осигуряват правилното функциониране на храносмилателната ни система. Така че майчиното мляко съдържа не само бактерии, които спомагат бебето да разгражда храната, но и такива, които осигуряват растежа и развитието на самите тези бактерии. Една кърмеща майка не поддържа само един организъм жив – всъщност тя отглежда стотици хиляди от тях.

Подобно на чаша червено вино, кърмата има ясен цвят и външен вид, но тя притежава тънкости в аромата, които отразяват нейният тероар – тялото на майката. И се оказва, че както всяка гозба, майчиното мляко притежава разнообразие от аромати, вкусове и текстури.
Вкусовете на майчиното мляко са в пряка зависимост от разнообразието в храненето на майката. През 1970 г. изследователи от Университета на Манитоба, взеха проби от кърмата на кърмещи жени и обучени дегустатори ги оцениха по вкус, качество на сладост, и текстура. Във всички взети проби и в различните категории имаше различия, но ясно бе констатирано, че млякото на жена, която наскоро се е хранила с пикантни храни бе описано от дегустаторите като “люто” и “пикантно”.

Вкусовете на храните приемани от кърмещи жени – кимчи, моркови, мента, синьо сирене – се предават в млякото и на свой ред се усещат от бебетата.

Въз основа на най-новите изследвания, Джули Менела от Центъра за химически изследвания във Филаделфия вярва, че чрез този ранен опит на различни вкусове, усещани чрез кърмата, бебетата развиват своите персонални вкусови предпочитания, както и, че се увеличава удоволствието на бебето по време на кърмене при наличие на конкретни вкусове.
„Видът и интензитетът на ароматите, усещани чрез майчиното мляко могат да бъдат уникални за всяко пеленаче и служат за идентифициране на културата, към която принадлежи то”, пише Менела.

Аз лично намирам това за вълнуващо. Моята работа ми позволява да изследвам разнообразието на Сиатълската кухня, а чрез моето тяло бебето ми също я опознава. Дъщеря ми започна да опитва твърди храни още на пет месеца, и от тогава, за моя радост, с нетърпение чака да й поднеса опушени свински ребра от дядо й, печени тиквички от местната ферма, свинско, приготвено по испанска рецепта от местния ресторант в Бейкън Хил, царска сьомга и запържени царевични топчета.

На мен лично ми харесва фактът, че още преди първата й среща с твърда храна, вкусовите й рецептори вече са привикнали и й напомнят, че тя е част от един град, предлагащ разнообразието на интернационалната кухня и различни народи, домакинство, подкрепящо местните фермери и филипинско семейство с трайна любов към свинското и соса от скариди.

Точно толкова вълнуващ, колкото възможността кърмата да помогне на дъщеря ми да развие апетит, който ще ѝосигури здравословен начин на живот, обаче, е фактът, че в момента тя също води здравословен живот, и че без мое знание млякото ми вече й помага да се адаптира към нейните бъдещи нужди.

Кърмените бебета страдат по-рядко от настинки и вируси. Дори, ако се разболеят, те по-често се възстановят по-бързо, защото тялото на майката произвежда антитела, специфични срещу инфекцията на бебето. Този факт буквално ме поддържа будна часове наред през нощта. Как точно тялото ми е способно да предпише лечение за болестта на дъщеря ми, без дори да е поставило диагноза?

Когато попитах Хинд, тя спря, погледна сериозно в камерата на Skype на компютъра си директно в очите и душата ми, а след това ме попита: „Ако кажа, че веднъж, когато научиш това, вече не можеш да не го знаеш. Сигурна ли ще бъдеш?” (Отговор: дааааа.)

Според Хинд, когато бебето суче гърдата на майка си, се създава вакуум. Този вакуум спомага слюнката на бебето да се всмуче обратно в зърното на майката, и по този начин рецепторите в млечната жлеза разчитат сигналите на бебето. Това „бебешко връщане на слюнка” в гърдата, както тя го описва с възхищение, съдържа информация за имунния статус на бебето. Всичко, което учените знаят за физиологичното значение на този процес на връщане на слюнка от бебето е, че чрез него се регулира имунологичният състав на кърмата. Ако рецепторите на млечната жлеза „засекат” наличие на патогени, те принуждават тялото на майката да произвежда антитела, които да се борят с тях, а тези антитела преминават чрез кърмата обратно в тялото на бебето, където същите се насочват да преборят инфекцията.

В същото време, освен, че е лекарство, кърмата е и „личен разговор” между майка и дете. Докато дъщеря ми не може все още да говори, кърменето ѝ дава възможност да ми предаде информация от какво точно се нуждае. Посланията, които си изпращаме помежду си са буквално „изработени” от самите нас, и те ни предават какво се случва в животите ни в този конкретен момент.

​Още преди бебета да имат понятие за време, кърмата им помага да различат определени часове от други, нощ от ден.

„Млякото се променя много динамично”, казва Хинд. „В кърмата има хормони и те отразяват хормоните в кръвобращението на майката. Тези, които улесняват заспиването или събуждането също се съдържат в кърмата. През деня млякото ще има съвсем различен хормонален баланс, отколкото през нощта.”

Майчиното мляко дава информация на бебето не само за настоящето, но и за миналото. Връщайки се към стапянето на мазнините на майката, докато кърми, Хинд обяснява, че майките, които са станали вегетарианки в зряла възраст, но са яли месо като тийнейджъри имат съхранени мастни киселини, които са специфични за животните. Когато тези мазнини бъдат включени в образуването на кърмата, бебетата им получават тези хранителни вещества.

„В съдържанието на кърмата може да се съдържа информация за целия ви живот “, казва Хинд. “Млякото издава на бебето какъв е бил светът на майката, в който тя е живяла.”
Но дори и повече от това – аз съм развълнувана от факта, че без думи разказвам на дъщеря си за себе си и живота ми.

Кърмата също дава и бъдеще от вълнуващи възможности. Наскоро изследователи откриха, че плурипотентните стволови клетки, които имат способността да образуват повече от 200 различни видове клетки, открити в тялото на възрастен човек – също присъстват в майчиното мляко. Единственото друго място, където тези клетки са открити това е ембрионалната тъкан.

„Има много етични въпроси свързани с ембрионалните стволови клетки”, казва Хинд. „Но майчиното мляко може да се превърне в източник на стволови клетки, които потенциално могат да бъдат превърнати в коя да е клетка от човешкото тяло. Това дава огромен потенциал за регенеративна медицина.”

И докато науката не е в състояние да проектира и да „отгледа” тъканна материя за лечение на хората с дегенеративни заболявания, тези въпроси се обсъждат за кърмата.

„Това звучи като научна фантастика, но това са неща, които сега са на дневен ред и се разглеждат като приемливи”, казва Хинд.

За да постигнем това в бъдеще, нашето общество ще трябва реално да оцени кърмата. Но както стоят нещата днес, има много икономически, културни и политически пречки, които застават между „устата на бебето” и „гърдата на майката”.

През 20-ти век в Америка, феминисткото движение, подпомогна отчасти включването на адаптирано мляко в храненето на бебето, заради удобството, при въвеждането на повече жени в работната среда. Въпреки, че това бе голям напредък за постигането на равенство между половете, то измести фокуса от майчиното мляко, като дори медицинските и правителствените институции се отвърнаха от него.

„Вече две поколения са изгубили културните си познания и социалното значение и стойност на тази информация”, казва Хинд. „Днес наистина трябва да се борим с ерозиралото социално познание и мрежите за социална подкрепа, които улесняват кърменето и предоставят информация за това какво представлява кърмата.”

Съживява се идеята за приоритизиране на кърменето, защото всички знаем със сигурност, че това е най-доброто за бебето, при равни други условия.

Но възможно ли е да имаме равни други условия?

Аз кърмя, защото съм късметлийка – имам избор и физически съм в състояние да го правя. Имам подкрепящ съпруг, невероятна майка, която гледа внучката си три дни в седмицата, безплатно, както и работното място, което ми позволява да упражнявам всички мои права като кърмеща майка, както е залегнало в американското законодателство. (За сведение, майки, в Съединените щати, вие имате следните права: разумен срок за почивка, за да поддържате своята кърма в продължение на една година след раждането на детето ви и да се усамотите всеки път, когато изпитате нужда да се изцедите; място, където да правите това, различно от тоалетна, така че да сте защитени от погледите и намесата на колегите ви и обществеността.)

Но много жени буквално не могат да си позволят да работят и да оставят децата си на дневни грижи, тъй като не могат да си намерят работа, която да им плаща достатъчно, за да оправдаят разходите. Някои майки срещат незаинтересованост и неразбиране при желанието си да упражняват своите права, каквито са те според закона.

Не можем да очакваме, че заради стойността на кърменето, майките сами ще си сложат окови и ще се изпомпват в тесни офиси и килери, ще работят на няколко работни места, ще изразходват значителна част от доходите си, за да заплащат разходите по частни дневни грижи за детето си, и ще се прибират уморени, на прага на изтощението, проклинайки собственото си желание да продължат да кърмят своите децата. Трябва да положим усилия да достигнем до всички майки, а не само до тези, които активно търсят подкрепа и информация.

​Има много повече рискове, отколкото този, на който подлагаме детското здраве. „Кърменето е една от ключовите за формиране на общественото здраве възможности, които можем да използваме” казва Хинд. „Защото знаем, че нашият метаболизъм, невробиология и имунна функция са зародени от кърмата, както и че това оказва влияние върху функционирането на тялото ни за цял живот”.

Ние знаем, че кърменето може да помогне на децата да избегнат заболявания, които се проявяват по-късно в живота, като диабет тип 2 и висок холестерол. Също така е известно, че чернокожите са 2.2 пъти по-склонни в сравнение с белите да развият диабет тип 2, а индианците са с 2,8 пъти по-висока вероятност. Именно сред черните и индианците е и най-ниският процент на кърмещи жени, в сравнение с всички други расови и етнически групи в Съединените щати.

Сега на нас ни липсва обществена, институционална и културна подкрепа, за да подпомогнем майките да посрещнат своите ангажименти като кърмещи жени. Ако се твърди, че жената трябва да кърми изцяло за период от шест месеца, то на нея трябва да ѝ се осигуряват пълен платен отпуск по майчинство поне за същия период от време. През първите няколко месеца, кърменето отнема по около 8 часа на ден, което е в противоречие с възможността майката да работи на пълно работно време.

Какви истории, които телата ни си разказват един на друг се губят, когато сме принудени да прекарваме всеки ден отдалечени от бебето?

Дъщеря ми е родена в студен, Сиатълски, есенен ден, но сега, когато вече се храни с твърди храни, за мен тя все едно е родена през лятото. Още от ранно лято тя се вманиачи в нектарини и череши от гр. Якима, както и по ягоди и боровинки от Сагит. Първото ѝ доматче – малко, красиво, чери доматче, сорт Sweet 100, откъснато от нашата градина – бе все още топло от слънцето, когато тя отхапа и от него бликна семе и доматен сок върху дрехите и лицето ѝ. Тя изглежда хареса и вкуса на италианските сливи, които съседът ни Джон позволяваше сами да избираме от дървото, което бе наситено лилаво на цвят.
Кърменето е интензивна връзка между майка и дете, която в крайна сметка трае много кратък период от време. Колкото по-често дъщеря ми опитваше храна, толкова по-малко искаше да бъде кърмена. През следващата седмица добавихме и краве мляко, а тя, изглежда, едва забеляза разликата.

Миналия уикенд обаче, вдигна 38.3 градуса температура. Беше нещастна, не можеше да спи, и нетипично за нея, нямаше желание да яде дори любимите ѝ къпини, които беряхме директно от храстите на няколко пресечки от нашата къща. Така че вместо това я кърмех.

Както държах огненото ѝ, крехко тяло близо до себе си, се опитах да си представя слюнката ѝ, вливаща се в моето тяло, млечните ми жлези „превеждащи” сигнала от нея, тялото ми „произвеждащо” лекарство и гърдите ми предаващи ѝ защитата срещу това, с което тя се бореше. И докато си представях, че тези неща се случваха, аз не чувствах нищо по-различно, освен един мек, наподобяващ гъделичкане от езика ѝ допир върху зърното ми.
От момента, в който моето момиче напусна тялото ми, аз разбирах, че да бъдеш майка ще бъде доживотен процес на раздяла и отдалечаване. В този момент, аз я притиснах близо до себе си. Наведох се и като че ли можех в действителност да чуя как тялото ѝ шепнеше на моето.

Превод от: http://www.thestranger.com/features/feature/2015/08/26/22755273/the-more-i-learn-about-breast-milk-the-more-amazed-i-am​

​​​От Анджела Гарбес

Преводът е благодарение на ​Ана Лилкова. Благодарим ти!​

Чуйте автора Анджела Гарбес как разказва тази изтория в Blabbernmouth.​

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!