Как да възпитаваме децата без награди и наказания?

Много родители избират да възпитават децата си чрез така нареченото „нежно родителство“. Това означава, че те не поощряват доброто поведение при децата с награди (дъски със стикери/точки, близалки, шоколади, гледане на телевизия като „подкуп“) или наказания (отнемане на привилегии, наказване в ъгъла, шамари), а поощряват децата да го правят заради самото добро поведение, т.е. заради удовлетворението да направят това, което е правилно.

Според „нежните родители“ изполването на награди или наказания кара децата да се държат добре, само за да получат лакомство (награда) или за да избегнат наказание. Този подход измества естественото желание на децата да се държат добре.

Какво е дисциплина?
Повечето хора смятат, че е невъзможно да възпитават децата си без наказания или награди. Всъщност, зависи какво всеки човек влага в значението на думата „дисциплина“. Аз-ът е част от дисциплинирането, защото да си дисциплиниран или възпитан означава да можеш да се контролираш.

Като родители, трябва да помогнем на децата си да се научат да се справят със себе си, с чувствата си, с държанието си и с импулсите си. Бихме искали децата ни да могат винаги да се уповават на морални норми, да могат да преценят кога държанието, импулсите и чувствата им са подходящи и кога – неподходящи, както и да могат да защитят и аргументират избора си.

Когато използваме думата „дисциплина“, често я използваме като синоним за наказание. Това е така, защото под „дисциплина“ обикновено имаме предвид бихейвиористичното разбиране за това как хората се учат. Бихейвиоризмът е свързан с процеса на обуславяне, който асоциира едно поведение с добър резултат или друго поведение с лош резултат. Като пример можем да дадем експеримента на Павлов с кучето.

Подходът на бихейвиоризма за разглеждане на човешката природа, обаче, се използва все по-рядко, тъй като тя е доста по-сложна от модела с награди и наказания. Друг проблем при бихейвиоризма е, че предполага хората да се държат по подходящ начин, само за да получат награда или да избегнат наказание.

Всъщност децата би следвало да се държат по определен начин, не за да получат нещо или просто, за да не им се скараме. Би трябвало те да искат да се държат по определен начин, просто защото знаят, че така е правилно и защото искат да сторят това, което е правилно.

Вътрешна и външна мотивация при децата
Бихейвиоризмът учи децата да търсят външен мотиватор, за да постигнат желаното поведение. Както споменахме, наградите и наказанията изместват естественото желание на децата да направят това, което е правилно, защото те разчитат на външна, вместо на вътрешна мотивация. Вътрешната мотивация обикновено се води от вътрешното ни удовлетворение, което изпитваме, когато решим да сторим нещо.

Много изследвания за работната среда сочат, че хората обикновено не стават по-продуктивни, когато им се предложи външна мотивация. Изненадващо е, че външната мотивация обикновено включва пари, по-добър офис, по-добра титла или обучения/сертифициране. Според същите изследвания, работниците започват да се държат по желания начин и да са по-продуктивни, когато са щастливи. А на работа са щастливи, когато се чувстват ценени, и се чувстват ценени, когато имат „контрол върху живота си“.

Контрол върху живота или казано по друг начин – свободна воля. Повечето проучвания разкриват, че хората, които имат повече свобода са по-щастливи и по-продуктивни.

При децата положението е сходно – свободната воля е възможността да имат поне до някъде контрол върху това, която правят. Ако обърнем внимание, децата всъщност имат прекалено малко контрол върху собствения си живот. Родителите им или хората, които ги гледат, обикновено определят как да протече целия ден на детето – кога да яде, какво да облече, кога да излезне навън, кога да остане вкъщи, кога да спи, т.н.

Разбира се, възрастните носим отговорност за безопасността на децата, но бихме могли да смекчим подхода и по-често да даваме възможност на децата ни да взимат решения. Така децата ни най-вероятно ще са по-щастливи, ще имат усещането, че имат повече контрол върху собствения си живот, както и вероятно ще имат повече желание да ни съдействат, за да бъдем всички доволни.

Няма ли да настъпи хаос, ако дадем карт бланш на децата?
Вероятно в момента четете тези редове и си мислите ужасени, че няма как да очакваме децата да упражняват контрол върху живота си. В крайна сметка те биха си играли с ножове, могат да запалят къщата/кучето/себе си, ще играят с газовия котлон или просто ще изскочат на улицата без да гледат.

Децата имат нужда от граници. Трябва да знаят кое е безопасно, като например това да играят вътре в двора на сигурно и кое не е – ножове, печки, улици, тормозене на кучета. Но тук говорим за различни подходи. Едно е да накажем детето, и съвсем друго – да му обясним кое е опасно. Можем да направим следното:

Да спрем детето на момента. Ако детето се затича към улицата, хванете го и го задръжте. Ако детето иска да удари кучето, хванете ръката му и махнете предмета, с който замахва (ако има такъв). Ако детето посяга към горещ котлон, отстранете го. Ако ви отговори грубо, това също трябва да спре.

Обяснете действието си по следния начин: „[пипането на горещ котлон/удрянето/действието] е опасно, не мога да ти позволя да го правиш“. Например „Излизането на улицата е опасно, не мога да ти позволя да изскачаш на улицата“ Ако се държи грубо с вас, можете да кажете „Знам, че не искаш да нараняваш другите., но когато говориш така, другите могат да се натъжат. “
Детето може да се разплаче, бъдете подготвени. Няма нищо лошо в това. Понякога и аз плача като ме глобят за шофиране с превишена скорост, но това не означава, че не трябва да ме глобяват.

Ако детето се разплаче, пробвайте да го изслушате и покажете, че разбирате, че е разстроено. В крайна сметка, току-що им е била отнета възможността да упражняват контрол над действията си, защото имаме притеснения за тяхната безопасност. Можете да му кажете например „Виждам, че много се разстрои, защото не ти позволявам да [каквото сте го спрял да прави].“ Ето, например, с горещия котлон. Кажете „Виждам, че много искаш да пипнеш горещия котлон и да видиш какъв е, но не мога да ти позволя, защото ще се изгориш.“ Ако детето ви нагруби, кажете „Знам, че не искаш да ме нараниш, но като казваш такива неща, хората се разстройват.“
Нужно е да помогнем на децата да развият самодисциплина, но можем да постигнем това без да жертваме техния „Аз“ и възможността им да имат контрол върху живота си. Ако искаме да следваме едно златно правило, нека то е „Как бих искал да се отнасят с мен, ако бях в тази ситуация, на мястото на детето ми?“

Превод от: http://theconversation.com/how-to-discipline-your-children-without-rewards-or-punishment-39178

Преводът е благодарение на ​Весела Христова. Благодарим ти!

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея. Благодарим ви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *